- През цялото време ли носят такива костюми?
- О, не! Средата, в която живеят, е пълно копие на стария свят, само че по-безопасна, контролирана и... и чиста - той прибира снимката във вътрешния джоб на сакото си и го потупва нежно. - Хората в Купола могат да имат деца, въпреки че за това има стриктни правила. Намерението им е един ден отново да заселят Земята. За тази цел имат нужда от хора, които да се заемат с експериментите, подготовката, проверките и - най-важното, Преша Белз, което е от фундаментално значение - с охраната.
- Охрана ли?
- Охрана - отвръща Ингършип. - Точно затова си тук.
Той хвърля поглед през рамо, за да провери дали момичето е още там, заето да лъска стените. Не, не си е тръгнала. Тогава Ингършип щрака с пръсти, при което тя взима бързо кофата и изчезва надолу по коридора.
- Работата е там, че от Купола е избягал Чист. Всъщност те очакваха това да се случи и се подготвяха да го пуснат. Куполът не иска да задържа никого против волята му. Но щом така или иначе ще излиза навън, държаха да го поставят под пълно наблюдение - да имплантират подслушвателни чипове в ушите му, така че да разберат, ако се нуждае от помощ, а също и специални лещи, които щяха да им позволят да виждат всичко, каквото вижда и той, и при евентуална опасност да го върнат у дома.
Преша си спомня първото й впечатление за Партридж - бледото му лице, неговото върлинесто и леко непохватно тяло, късо подстриганата коса, досущ както го бяха описали слуховете. Дава си сметка, че обяснението на Ингършип е далече от истината, но не може да прецени колко точно.
- Кой е този Чист? - пита Преша, която иска да разбере с каква информация разполага Ингършип или поне каква част от нея е склонен да й разкрие. - И защо да си създават толкова много главоболия?
- Сега вече, Преша, разсъждаваш като истински офицер. Радвам се да го чуя. Проблемът е, че той е син на един много важен човек. Освен това е избягал малко по-рано от предвиденото, преди да успеят да го поставят под наблюдение за негова сигурност.
- Но защо? - недоумява Преша. - Защо му е да бяга от Купола?
- Досега никой не е правил подобно нещо. Този Чист обаче - Рипкард Крик Уилъкс, известен още като Партридж - има сериозна причина за това. Избягал е да търси майка си.
- Майка му е една от оцелелите?
- Да, за съжаление тя е една от нещастниците. Грешница като всички нас -Ингършип изсмуква още една стрида. - Но има нещо много странно. Куполът разполага с нови сведения за нейното оцеляване и смята, че в този момент жената се намира в някаква пещера, доста добре оборудвана, но все пак пещера. Куполът смята, че я държат там насила, в плен. Военен отряд на Купола се опитва да засече местоположението на тази пещера посредством наземно наблюдение. Куполът иска да я изведе на безопасно място, преди пещерата да бъде разрушена. Но също така не искаме междувременно Чистия да пострада. И тъй като той не е оборудван с необходимите импланти, имаме нужда от някой, който да е неотлъчно до него, да го насочва, пази и охранява.
- Аз ли?
- Да, ти. Куполът иска от теб да откриеш Чистия и да не се отделяш от него.
- Но защо аз?
- Това вече не знам. Разполагам с доста високо ниво на достъп до информация. Но не знам всичко. Е, чувала ли нещо за това момче? Срещала ли си го?
Стомахът на Преша се преобръща отново. Не е сигурна дали си струва да излъже. Осъзнава, че изразът на лицето й може вече да я е издал. Изобщо не умее да лъже.
- Не, мисля, че не.
- Колко жалко - отвръща Ингършип. Жалко, че не го е срещала, или че премълчава истината? Не може да прецени какво се крие зад тази реакция.
- Наистина ли смятате, че майка му е още жива? - Преша усеща прилива на надежда. Би могла да помогне на Партридж да намери майка си. В крайна сметка, той се оказва прав.
- Според нас тя е жива.
- „Нас“ ли? - учудва се Преша. - Постоянно говорите в множествено число.
- Имам предвид Купола, разбира се - той потропва с пръсти по масата. -Но, разбира се, ще трябва да те подготвим. Разполагаме с всички необходими материали. Ще го направим по възможно най-цивилизования начин. Жена ми приготвя етъра - той се привежда към Преша. - Усещаш ли миризмата?
Тя подушва въздуха и долавя някакъв ужасно сладникав мирис. Преша кимва едва-едва, почувствала се внезапно прекалено замаяна. Усеща, че стомахът и гърдите й горят. Огънят плъзва по ръцете и краката й. Етър ли?
- Нещо не е наред - казва тя. Вие й се свят. Мислите й несъзнателно се насочват към момчето в гората. Противно на всякаква логика започва да се пита дали това не е възмездие, задето беше позволила то да умре. Това ли е наказанието, което очаква хората, станали безучастни свидетели на убийство?