- Усещаш ли го? - пита я Ингършип. - Усещаш ли как се разлива по тялото ти?
Преша вдига поглед към Ингършип. Лицето му изглежда размазано.
- Исках да направя нещо хубаво за теб, преди да започне истинската ти мисия. Едно малко подаръче. Но много ценно.
Да не би жената на Ингършип да приготвя този етър, за да я упои? Странната картичка още е в джоба й - бяла с една-единствена ивица по средата, може би прясна кръв?
- Храната? - измърморва отпаднало Преша, която няма никаква представа какъв е бил подаръкът.
- Тогава не разполагаме с много време. Аз също го усещам - той разтрива ръцете си с грубо отривисто движение. - Още една снимка.
Този път той бърка във външния джоб на сакото си, на нивото на кръста. След това плъзва снимката към Преша.
Преша присвива очи, за да фокусира погледа си. Това е дядо й. Намира се в някакво легло и е завит с бяло одеяло. На носа му е поставен дихателен апарат, а вентилаторът на гърлото му прилича на неясно петно заради движещите се перки, скрити в сянката на брадичката му. Той се усмихва на обектива. Лицето му изглежда спокойно и много по-младо, отколкото го е виждала някога.
- За него се грижат добре.
- Къде е той?
- В Купола, разбира се!
- В Купола ли? - Нима е възможно! На снимката се вижда и ваза с букет цветя, поставени на масичка до леглото му. Истински ли са? С истински аромат? Обзема я облекчение. Дядо й диша. А вентилорът на гърлото му вкарва чист въздух в дробовете му.
- Но, разбира се, той е тяхната застрахователна полица, която трябва да те мотивира да си свършиш работата. Разбра ли ме добре?
- Дядо ми - изрича Преша. Не стори ли, каквото й кажат, тогава някой ще го убие. Тя прокарва ръка по главата на куклата, скрита под масата. Усеща нов пристъп на замайване. Сеща се за дома им. За Фридъл. След като дядо й го няма, тогава къде е Фридъл?
- По време на мисията ще имаш осигурена защита. Специалните сили ще бъдат винаги на една ръка разстояние. Няма да ги виждаш, но те ще бъдат там.
- Специални сили ли?
- Да, вече си ги виждала. Нали? Докладвали са в Купола, че двамата с Ел Капитан сте ги забелязали. Невероятни екземпляри. По-скоро животни, отколкото човешки същества, но в състояние на пълно подчинение.
- В гората тези свръхчовешки същества... от Купола? Специалните сили...
Храната, която е погълнала, са всъщност изгубените съкровища на
миналото, върху които работи Ингършип, и сега вече й е напълно ясно какво имаше предвид мъжът, като каза, че не били усъвършенствани. Но затова пък бил толкова близо, както бе казал самият той. Толкова близо. Значи, бяха я отровили.
Преша плъзва ръка под ръба на чинията и сграбчва ножа за хранене. Трябва да се махне оттук. След това се изправя, прилепила ножа до бедрото си. Всичко се завърта около нея, след което стаята започва да се люшка насам-натам. Опитва се да различи буквите на собственото си име, изписано върху амбалажния плик. Вътре сигурно са предназначените за нея заповеди.
- Скъпа! - провиква се Ингършип. - Вече усещаме страничните ефекти. Нашата гостенка...
Стомахът на Преша се преобръща. Тя се оглежда наоколо, а после впива очи в лицето на Ингършип. Страните му изглеждат хлътнали. Появява се жена му, сияеща леко във втората си кожа, само че този път устата й е покрита със зелена маска. На ръцете си, покрити с найлоновата материя, носи бледозелени латексови ръкавици. И тогава сякаш подът под краката на Преша се измества.
Ингършип посяга да я хване. Тя обаче вдига ножа и го насочва към стомаха му.
- Пуснете ме да си вървя - казва тя. Може би ще успее да го намушка, колкото да се добере до вратата.
- Преша, това не е поведение на възпитано момиче - казва Ингършип. -Всъщност е крайно невъзпитано!
Тя се хвърля към него, но изгубва равновесие и го порязва по ръката, когато той се опитва да я хване. Веднага потича кръв, оставяйки червена следа върху ризата му.
Тя се спуска към външната врата и пуска ножа на земята, за да може да хване топката на бравата със здравата си ръка, но се чува само едно щракване. Топката отказва да се завърти. Преша се чувства отпаднала и замаяна. Отпуска се на колене и повръща. После се обръща на една страна и притиска куклата към гърдите си. Ингършип изниква точно над нея и тя втренчва поглед в лицето му, осветено от закачената на тавана лампа, хвърляща ярка светлина.Как се наричаха тези лампи? Как им беше името?
- Поканих те да опиташ всичката тази храна - обажда се Ингършип. - Но не съм казал, че можеш да я задържиш. Кажи ми обаче, че не си струваше! Хайде, кажи го!