Военната шапка я няма и сега Преша успява да зърне странно набръчканата кожа на мястото, където се среща с метала. Той се олюлява, от ръцете му потича кръв и когато залита, Преша е обзета от страх, че ще се стовари отгоре й. Но тогава Ингършип се пресяга към жена си и сграбчва ръцете й над лакътя, кльощави и покрити с фината найлонова материя.
- Помогни ми да стигна до кофата! Изгарям, скъпа. Вече усещам огъня в крайниците си. Целият изгарям! Изгарям!
В този миг Преша си спомня думата.
- Полилей - изрича тя. Каква хубава дума. Как е могла да я забрави? Щом види дядо си отново, ще прошепне думата в ухото му.
„Полилей, полилей, полилей.“
Ел Капитан
Фуражка
ЕЛ КАПИТАН СТОИ ОБЛЕГНАТ НА един от масивните заоблени отломъци от рухналата водна кула и се оглежда за Пясъчни създания от толкова отдавна, че вече се е мръкнало. От време на време от пясъка се разнася шумолене. Опитва се да ги застреля, но светлината е прекалено оскъдна, а зверовете - прекалено бързи, за да бъдат улучени. Изглежда, гърмежите са ги подплашили надалеч.
Гладен е и му е студено. Краката му са подути след постоянното крачене напред-назад с Хелмут на гръб. В момента брат му е заспал и тежи като мъртвец. Но когато започва да хърка с все сили, Ел Капитан се навежда напред, след което се изправя и го халосва в грубата стена на водната кула. Хелмут изпуска силна струя въздух, проплаква и започва да хленчи, но Ел Капитан му нарежда да млъкне.
От колко време я няма вече? Не може да прецени. Часовникът му е спрял. Би могъл да се обади, но уокитокито не работи.
А когато най-сетне вижда черния автомобил с извиващата се подире му прашна диря, гневът взима връх над облекчението. Колата криволичи едва-едва сред Мъртвите полета. Трябва да има причина да се движат по този начин. Дали шофьорът не кара на зигзаг, защото се страхува да не налети на някое Пясъчно създание? Трудно е да се каже.
Най-накрая колата спира. Покрита е с пласт тъмен пясък. По гумите има засъхнала кал. Дали не са били на някое място с хубава почва? Ел Капитан се изправя и по някаква причина Хелмут започва да хленчи отново.
- Млъквай, Хелмут - сопва се Ел Капитан и разтърсва Хелмут на гърба си. Вратът на брат му изхрущява, но това не означава, че е мъртъв. Понякога вратът му издава такива звуци.
Шофьорът не спуска надолу прозореца си. Така че Ел Капитан заобикаля и отваря задната врата. Ингършип го няма никакъв, в което няма нищо странно. Ингършип винаги се появява за кратко. Преша седи опряна на отсрещния прозорец, с кръстосани крака и закрила очите си с ръка. На смътната светлина в купето на автомобила момичето изглежда изпито и натъртено. Ел Капитан влиза в колата и затръшва вратата подире си. На седалката помежду им лежи амбалажен плик, носещ името на Преша, с разкъсан печат. Изглежда така, като че ли е бил мачкан с особена ярост.
- В базата ли се връщаме? - обръща се Ел Капитан към шофьора.
- Зависи - отвръща другият мъж. - Вече се подчинявам на заповедите на Белз.
- Моля? Подчиняваш се на Белз?
- Така нареди Ингършип.
След като е служил през всички тези години, изведнъж Преша Белз поема командването. След една-единствена вечеря?
- Ингършип ти е казал, че заповедите на Преша Белз са с предимство пред моите? Господи!
- Господи - повтаря Хелмут.
- Точно така, сър.
Ел Капитан се навежда напред и снишава глас:
- Изглежда така, сякаш бере душа.
- Да, но е жива - отвръща шофьорът.
Ел Капитан се обляга назад и прошепва:
- Преша.
Момичето се обръща и примижава към него. Червени кръгове ограждат очите й, които изглеждат замъглени.
- Добре ли си?
Преша кима утвърдително.
- Ингършип живее в шатра също като някогашните араби.
- Наистина ли? - учудва се Ел Капитан.
- Наистина ли? - повтаря Хелмут.
Преша поглежда през прозореца, повдига лекичко главата на куклата и я разклаща напред-назад вместо отговор. Да не изпозлва куклата като посредник? После тя се обръща към него, сякаш го пита с поглед дали е разбрал жеста й. Явно няма доверие на шофьора, мисли си Ел Капитан, не иска той да подслуша разговора им.
Ел Капитан отвръща с кимане на главата, след което решава да провери дали догадката му е вярна:
- Е, прекара ли добре, заобиколена от разкош и изобилие?
- Прекарах чудесно - отвръща Преша и отново разклаща главата на куклата. Ел Капитан схваща намека. Нещо се е случило. Нещо лошо.
- Това заповеди за теб ли са? - той докосва плика.
- Да.
- Има ли нещо и за мен?