- Искат да ми помагаш.
В този момент се обажда шофьорът:
- Имам нужда от инструкции, Белз. Накъде да карам?
- Не ми харесва тона ти - отвръща Ел Капитан. Хрумва му да прасне шофьора по главата, но се отказва. Не му се иска да разстройва Преша.
- Не е задължително да харесваш тона ми - отвръща шофьорът.
Преша повдига крайчеца на плика, изтърсвайки съдържанието му: един-единствен лист хартия със списък от заповеди, снимка на възрастен мъж, отдаден на спокойна почивка в болничното си легло, както и портативно устройство. От цяла вечност не е виждал работещ компютър, а само за нищо непотребни боклуци. Черни екрани, разтопена пластмаса, няколко клавиатури и отделни части, сраснали се с телата на хората.
- Светещата точка - казва тя на Ел Капитан. - Трябва да намерим обекта. Мъж, осемнайсетгодишен.
Ел Капитан взима портативното устройство. Дотолкова е свикнал с уокитокито, че новият апарат му се струва някак чужд. Екранът изглежда лъскав, все едно е полиран. На него се вижда част от земната повърхност, сякаш заснета от въздуха. И там наистина проблясва малка синя точица. Светещата точка примигва, движейки се по екрана. Ел Капитан я докосва и пред него изведнъж изниква близък план на района, в който се намира светещата точка. На екрана са изписани следните думи: „24-А УЛИЦА, ЧЕЙНИ АВЕНЮ, ТЪРГОВСКА БАНКА“. Майка му не говореше ли за тази банка със съкращението ТБ? Не беше ли това банката на майка му? Спомня си буркана с близалки, затворен с капачка с гумено уплътнение, и виещата се опашка от хора, оградена от двете страни с въжета от кадифена материя. Но улиците отдавна не изглеждат както преди. Екранът разкрива истината -един опустошен град, върху който е наложена старата карта на района.
- Знам къде е това място - казва той. - Синята точка ето тук.
- Да - отвръща Преша.
Той претърсва с поглед екрана за един наскоро появил се пазар. Но не го намира.
- Тази карта не е актуална.
- Не съвсем.
- Каква е тази синя точка? - пита Ел Капитан.
- Това е Чист. Избягал е от Купола през вентилационната система.
Ел Капитан мечтае да убие Чист. Това е едно най-обикновено желание -простичко и неумолимо като глада.
- А после какво ще правим с него? Ще го използваме като мишена?
- Ще го използваме да ни заведе при майка си - Преша присвива очи към хоризонта. - А накрая ще ги предадем и двамата на Ингършип.
- И той ще ги изпрати на публичен разстрел?
- Не, ще ги върне обратно.
- Ще ги върне обратно ли?
- Да.
Ще ги върне на Купола. Ел Капитан осъзнава, че Ингършип през цялото време е бил в комбина с Купола. Има чувството, че отдавна е знаел каква е истината, но е отказвал да я признае пред самия себе си. „Разбира се", казва си той. Това означава, че ОСР изобщо не съществува. Тогава Ел Капитан си спомня какви усилия му струваше да намери заровеното оръжие, превит под тежестта на брат си, как кръвта пулсираше отчаяно във вените му, докато се оглеждаше за някакъв ориентир. Защото светът наоколо беше сринат, опустошен. По онова време майка му вече беше мъртва, погребана в гробището на приюта. А пейзажът наоколо беше напълно неузнаваем. И все пак оцеля, напомня си той.
- Радвам се, че Ингършип е спечелил твоята лоялност и доверие - казва той.
- Със сигурност - казва Преша, без да извръща поглед от прозореца. Ел Капитан не сваля очи от главата на куклата, която се повдига само на инч от седалката и се поклаща напред-назад. Тогава Преша се обръща и поглежда Ел Капитан в очите. - Надявам се, че е спечелил също и твоята лоялност и доверие.
Дали шофьорът не подслушва и докладва? Всъщност няма значение. Ел Капитан и бездруго не би могъл да отговори. Не би могъл дори да кимне. Просто не е по силите му да падне толкова ниско. В гърдите му гори огън. Хелмут също е неспокоен, сякаш гневът на Ел Капитан се е предал и на него по общото им кръвообращение. Хелмут не спира да шава нервно с пръсти, подобно на възрастна дама, която плете бебешки терлици.
- Накъде да карам? - обажда се шофьорът.
- Ще разбереш, когато ти кажем! - кресва му Преша.
Ел Капитан се гордее с нея и с облекчение открива, че цветът на страните и започва да се връща. Той хвърля поглед към портативния компютър и казва:
- Имаш ли план?
Тя кима с главата на куклата, след което отвръща:
- Ще следваме светещата точка.
Ел Капитан поставя пръст на снимката и я плъзва по седалката.
- Твой близък ли е?
- Дядо ми.
- Хубава машинка си има.
- Да.
Значи, държат дядото на Преша като заложник. Напълно в техен стил. Ел Капитан взима листа със заповедите. Преглежда го набързо. Трябва да локализират Чистия, да спечелят доверието му, да го придружат до обекта -майка му, и да предадат обекта на Специалните сили, които ще пристигнат веднага щом ги повикат по уокитокито.