- Специални сили?
- Онези същества, които обират капаните ти.
Ел Капитан се опитва да осмисли информацията. Продължава да чете. Трябва също да защитят местообиталището, както и всичко, което е вътре в него. На всяка цена. И най-вече таблетки, капсули, разтвори. „Всичко, което изглежда от медицинско естество.“ Белз е командващият офицер. А задачата на Ел Капитан е да я подпомага. Чувства се, сякаш е хванат натясно, като онези новобранци в оборите. Юмруците му са свити. Усеща и гърдите си свити.
- Знаеш ли къде отиваме?
Тя кима.
- Тогава не ми остава нищо друго, освен да следвам заповедите ти, ако наистина знаеш каква мисия преследваш.
- Както казва Ингършип: „Куполът е символ на доброто. Той бди над нас с чувство на милосърдие и сега иска нещо от мен и от теб. А ние трябва да се подчиним“.
Ел Капитан не успява да се сдържи и се засмива.
- Грешал съм през всички тези години, а? Какъв глупак съм бил! Да не забележа, че Куполът е на наша страна. А ние смятахме, че онези хора са наши врагове и че един ден ще трябва да се бием с тях. Нали, Хелмут?
Хелмут не обелва нито дума.
- Не. Няма да се бием с тях - заявява Преша, вперила поглед право напред, но Ел Капитан не откъсва очи от главата на куклата. А тя се повдига нагоре, след което кима. Да. Ще се бият. Главата на куклата се отпуска тежко върху кожената седалка.
- Добре - казва Ел Капитан. Едно нещо е ясно - трябва да се отърве от шофьора. - Защо не излезеш малко на въздух?
Спокойният и нежен тон, с който изрича тези думи, смайва дори самия него.
- Не е лошо да се поразтъпчеш, за да си сигурна, че краката те държат.
Преша го поглежда за миг, след което кимва. Тя излиза от колата, като се
обляга на вратата за опора и се опитва да се изправи на крака. Повдига здравата си ръка на главата, сякаш й се вие свят. След това затваря вратата. Ел Капитан я проследява с поглед, докато накрая Преша не се скрива зад срутената водна кула.
- Какво става, по дяволите? - обажда се шофьорът и се завърта на мястото си.
Хелмут е неспокоен. Той започва да се клати напред-назад на гърба на Ел Капитан.
- По дяволите, по дяволите - повтаря шепнешком. Това е предупреждение. И Ел Капитан го знае. Хелмут се опитва да подскаже на шофьора, че трябва да успокои топката. Но шофьорът не схваща намека.
- Белз има определена мисия. Ти да не се опитваш да я отклониш от тази мисия? Ще трябва да докладвам за теб. Ингършип направо ще...
Ел Капитан се пресяга и нанася удар в гърлото на шофьора. Главата на мъжа отскача в стъклото на вратата. Тогава Ел Капитан слиза от колата заедно с Хелмут на гърба си и след няколко кратки опита успява да отвори предната врата, измъквайки шофьора навън за реверите на костюма. Мъжете се олюляват, приклещени в схватка. Тогава обаче Ел Капитан му нанася удар с глава, запращайки го на земята в светлината на фаровете. Челото на Хелмут рикошира в тила му. След това Ел Капитан изритва шофьора в ребрата, после заобикаля сгърченото тяло на мъжа и го изритва в бъбреците. Накрая плъзва ръка към оръжието на колана му с намерението да го застреля, но решава да му даде възможност да се бори за живота насред
Мъртвите полета.
Шофьорът продължава да се гърчи на земята, изкашляйки струйка кръв, която оставя следи в пясъка. Ел Капитан потупва с ръка покрива на колата. Спомня си мотоциклета, с който имаше чувството, че лети. След това сяда на шофьорското място, поглежда таблото на колата и улавя волана с две ръце. Навремето знаеше всичко за самолетите, с които никога няма да полети. Но може би това щеше да е нещо подобно, или поне отчасти.
Той смъква прозореца надолу и изсвирва през зъби.
- Преша!
Тогава момичето се появява, като изглежда малко по-укрепнала.
- Качвай се отпред. Шофьорът се чувства леко неразположен, така че ще карам аз.
Преша влиза в колата и затваря вратата. Не задава никакви въпроси. Въздухът в автомобила е сякаш наелектризиран. Ел Капитан подава газ, включва на задна предавка и колата потегля. След това бързо завърта волана, за да не прегази шофьора. Отначало гумите започват да буксуват на едно място, но после зацепват и колата потегля на тласъци, издавайки гърлено ръмжене, което усеща с ребрата си, и оставяйки след себе си облак прах -там, където се появява едно Пясъчно създание. Ел Капитан го забелязва в огледалото за обратно виждане, попаднало в светлината на задните фарове. Сякаш привлечено от кръвта на шофьора, съществото се спуска към тялото, погълнато веднага от пясъчна вихрушка, която запраща фуражката му надалеч.