Партридж
Майки
ЕДИНИЯТ ШЕВ НА ТЪМНАТА КАЛЪФКА ЗА ВЪЗГЛАВНИЦА, нахлузена на главата на Партридж, е леко разпран. Той успява да зърне малки късчета от околността, но недостатъчно, за да се ориентира. Двамата с Брадуел се придвижват напред, обкръжени от всички страни от тежко въоръжените жени и техните деца - плетеница от сраснати сухожилия, деформирани хълбоци и силно превити гърбове. Една от жените върви начело. В ръката си носи стар фенер за къмпинг, прикрепен с тиксо за дълъг прът. Фенерът се клатушка насам-натам, хвърляйки сенки върху цялата група. Партридж наблюдава движението на жените, сраснали се със своите деца. Онези от тях, чиито деца са прикрепени към краката им, вървят с олюляваща се и затруднена походка, изискваща огромни физически усилия. Някои от жените нямат деца и редом до другите изглеждат някак оголени и окастрени, сякаш част от тях липсва.
Птиците на гърба на Брадуел мируват. Вероятно реагират на страха му -или той просто не се бои от нищо в момента. Може би това е едно от преимуществата, когато те смятат за мъртъв. Или птиците просто усещат кога трябва да кротуват.
От време на време Брадуел пита жените накъде ги водят, но отговор не получава.
Жените вървят мълчаливо. А щом някое от децата се разбъбри или захленчи, майката го успокоява или изважда нещичко от джоба си и го пъха в устата на детето. През пролуката в плата Партридж успява да зърне децата само за миг, надничащи иззад нечие бедро, обвили крака около кръста на майка си или увиснали на ръката й. Очите им греят със странен блясък, усмивките им са неуловими. От време на време се случва да се закашлят, но не с онези хъхрещи пристъпи, които получават децата на пазара.
Партридж установява, че жените ги извеждат извън очертанията на затворените жилищни комплекси и стопената пластмаса. Настилката тук, състояла се някога от цимент и смола, сега е напукана и натрошена, което го навежда на мисълта, че отиват към стария търговски център. Партридж извива глава, за да премести пролуката точно отпред. Освен големия фенер една от жените носи джобно фенерче, с помощта на което изучава набързо останките на рухналия търговски център. Вижда се и част от киносалон. От надписа са останали само две букви Е и една ^161, което напомня на Брадуел за змиорките - и по-точно за електрическите. Какви бяха обаче - риби или змии? Другите магазини са напълно неразпознаваеми - плячкосани от всичко, което си струва да бъде заграбено. Отмъкнати са дори всички стъклени и метални отломки. Останали са само няколко тавански плочки, а лъчът на фенерчето се отразява в една скрита в плътните сенки флуоресцентна лампа, запазена като по чудо невредима.
От стъпките им вече не се разнася ехо. Отправят се към нещо високо, почти масивно. Партридж успява да различи една от огромните рухнали индустриални сгради, използвана навремето за въдворяване на затворници или на такива като госпожа Феърлинг, отвлечени от домовете им, или на хора, умиращи от вирусни заболявания. Преминават в стегната група покрай развалините на сградата.
Тогава една от жените казва:
- В продължение на три години тук беше домът ми. Женското крило. Стая номер хиляда двеста осемдесет и четири. С храна, която пъхаха под вратата. И осветление, което изгасваше веднага след вечерната молитва.
Партридж извива глава под калъфката, опитвайки се да види кой говори. Оказва се една от бездетните жени.
- Имах само една молитва - прошепва друга от жените. - Спаси ни, спаси ни, спаси ни.
После настъпва дълга тишина. Групата продължава напред, докато една от жените не казва:
- Спускаме се надолу.
В същия миг земята под краката на Партридж изчезва и той се приземява тежко малко по-надолу, след което започва да слиза по серия стъпала.
- Брадуел тук ли си още? - обажда се той.
- Тук съм.
- Тишина! - чува се детски глас.
Един по един всички слизат в нещо като голямо мазе, съдейки по акустиката. Температурата пада бързо. Въздухът е влажен. Всички стоят притихнали и умълчани. Някой избутва Партридж, принуждавайки го да коленичи на пода. Ръцете му остават завързани на гърба. А щом свалят калъфката от главата му, той изпитва облекчение, че може отново да диша и да вижда свободно. Оказват се заобиколени от най-малко дузина напълно въоръжени жени, част от които с деца.
Брадуел, чиято калъфка също е свалена, е коленичил до него. Изглежда зачервен и замаян.
Партридж отпуска глава на гърдите си, опитва се да скрие небелязаното си лице.
- Такъв ли беше планът? - прошепва на Брадуел.