- Мисля, че остава малко.
- Така ли? - сопва се Партридж. - Малко до какво? Да ни убият?
Средната част на мазето е оголена и с индустриални размери. Такива мазета обикновено се срещат под големите сгради, каквито са санаториумите. Покрай стените обаче е наредена цяла колекция от обичайните за такива места предмети, сега разкривени, ръждясали и обгорени - големи колела, лопати, топки за боулинг, чукове с кръгла глава. Там има също и редица сгънати метални рамки за легла, чугунени вани и метални кофи на колелца за миене на подове.
Пред тях се изправя една жена. В обятията й е сгушено русо детенце на две-три годинки, а едната ръка на майката се е сраснала с главата на детето някак закрилящо. В другата си ръка жената държи бейзболна бухалка, на чийто връх е закрепена горната част на брадва.
- Какво търсите в земите на Нашата добра майка? - пита ги тя.
Без да повдига глава, Партридж се озърта към Брадуел.
- Имаме важна мисия, но един от другарите ни изчезна. Затова се нуждаем от помощта на Вашата добра майка. Става дума за едно момиче. Името й е Преша. На шестнайсет години. Смятаме, че е отвлечена от ОСР, но не сме напълно сигурни.
- В това няма нищо необикновено - отвръща жената. - ОСР прибира всеки, навършил шестнайсет - тя въздиша уморено.
- Само че този път обстоятелствата не са обикновени, защото той не е обикновен. - Брадуел поглежда към Партридж.
В отговор Партридж също се втренчва в него.
- Покажи им лицето си - подканя го Брадуел.
Партридж продължава да го гледа, ококорил очи. Това някакво жертвоприношение ли е? Само че тук жертвеният агнец е един Чист. Това ли е бил планът на Брадуел от самото начало?
- Няма - поклаща глава Партридж. - Какви ги вършиш?
- Покажи им лицето си! - настоява Брадуел.
Не му остава друг избор. Жените стоят в очакване. Той повдига брадичка. Жените и децата пристъпват напред. Втренчили погледи в него, всички ахват от изненада.
- Свали си ризата - казва жената.
- Няма да видите нищо по-различно - отвръща Партридж.
- Свали я.
Партридж разкопчава най-горните копчета и съблича ризата през главата си.
- Той е Чист - заявява жената.
- Несъмнено.
- Нашата добра майка ще остане доволна - обажда се жената с русото детенце. - Тя също е чувала слуховете за Чистия. И ще иска да го задържи. Какво искаш за него?
- Не съм някаква стока, за да търгувате с мен - възроптава Партридж.
- Той твой ли е? - обръща се жената към Брадуел.
- Не точно, но съм сигурен, че можем да измислим нещо.
- Тя би могла да се задоволи и с част от него - казва жената на Брадуел.
- Божичко - възкликва Партридж. - И коя е тази част?
- Смятаме, че майката на Чистия е още жива. И той иска да я открие.
- Този въпрос може също да заинтригува Нашата добра майка.
- А междувременно - продължава Брадуел - бихте ли поразпитали сред останалите майки за Преша? Тя е с тъмна коса, тъмни бадемовидни очи и едната й ръка завършва с куклена глава. На ръст е дребничка. Около дясното си око има белег с формата на полумесец, както и изгаряния от същата страна на лицето.
Заради начина, по който я описва, Партридж си задава въпроса дали Брадуел не изпитва някакви чувства към Преша. Наистина ли я харесва, или просто се чувства отговорен? Досега не му е хрумвало, че Брадуел може да си падне по някого, но това е напълно възможно. Все пак е човешко същество. За миг му се струва, че започва да го харесва и че между тях двамата може да има нещо общо, но тогава се сеща, че Брадуел току-що предложи на едни напълно непознати част от тялото му.
Жената кимва и отвръща:
- Ще поразпитам.
Преша
Спица
ПРЕША НЕ Е СИГУРНА ЗА ОНОВА, което й се случи във фермерската къща. Припаднала беше на пода близо до входната врата. А след това се събуди на задната седалка на колата, носеща се сред Мъртвите полета. И никаква друга информация. Бяха ли й дали етер? Бяха ли я упоили, за да изпомпат съдържанието на стомаха й, защото е била отровена? Защо Ингършип ще й причинява нещо такова? Може би защото е пълна откачалка, също както и жена му. Защо иначе ще й казва, че няма да й стори нищо лошо, а после ще й дава отрова?
Усеща нараненото място на тила на главата си, която вероятно е ударила в пода, докато се бореше с Ингършип. Да, борба имаше. Но това е всичко, което помни. И сега, от време на време, усеща пронизваща болка високо горе на тила, вероятно сътресение на мозъка. И изобщо не се чувства добре. Все още й се повдига, а стомахът й е подут и раздразнен. Зрението й се замъглява от плътна мъгла. А всеки път, щом примигне, пред очите й за миг лумват китки призрачни цветя. Долавя околните шумове приглушено, сякаш слуша през притисната към стената чаша. А вятърът изобщо не облекчи състоянието й. От него зрението й се замъглява още повече, а в ушите си чува фучене.