Пясъчното създание потъва в земята. Скрива се, но недалеч от нея.
Преша седи замръзнала на мястото си. Пепелта се носи във вихър вътре из колата. Намира се в удобна позиция за стрелба, но никога досега не си е служила с оръжие. Та тя не е никакъв офицер. А само едно шестнайсетгодишно момиче. И дори да можеше да изпълни заповедите на Купола, тогава какво щеше да се случи с Партридж? Какво щеше да се случи с Ел Капитан и с Хелмут? Ами с дядо й? Представя си го легнал в болничното легло, представя си усмивката му и неясните перки на вентилатора, заседнал на гърлото му. Но нямаше ли искрица тревога в очите му? Дали не се опитваше да я предупреди?
Какво се случва с хората, които станат безполезни? Преша знае отговора на този въпрос.
- Прости ми - прошепва тя, защото чувства, че го е предала. В съзнанието й се прокрадва образът на света Уи с нейните деликатни черти. Това ще бъде молитвата й. - Прости ми.
В този момент някой дръпва рязко пушката й. Стиснала здраво оръжието, Преша отказва да го пусне. После се появяват и чифт ръце. Силни, глинени, нечовешки и хищни. Те я сграбчват за раменете, опитвайки се да я издърпат от колата. Преша продължава да стиска пушката, но вече не е в позиция за стрелба. Тя забива приклада й в гърдите на Пясъчното създание.
Дава си сметка, че колата е единственият й шанс. Трябва да остане вътре. Но ръцете продължават да я теглят навън. Тя извива ръка назад и заклещва главата на куклата във волана, но тогава пушката бива изтръгната от ръцете й.
Пясъчното създание я притегля към себе си. Тогава тя усеща вонята на нещо гнило, примесена с мириса на ръжда. Пясъчното създание я изтръгва от волана, издърпвайки я до кръста от колата. Преша запъва крака на прозореца.
Тогава тя вдига очи, поглеждайки над рамото на Пясъчното създание. Пясъчната дига зад съществото започва да придобива очертанията на гръбначен стълб, върху който се оформят ребрата на гръден кош.
Пясъчното създание е твърде силно. Краката й поддават. Тя полита навън заедно с ужасното създание. То я изпуска от хватката си. Тогава Преша се хвърля към пушката, вдига я от земята, обръща се по корем и стреля. Съществото пада долу и се пръсва на парчета.
Пясъчната дига се плъзва напред. Преша се изправя и се прицелва, но тогава могилата се стрелва под краката й като акула под кану. Тя се обръща и вижда земята да се надипля като разбунено от бурята море. Наоколо се надигат все повече и повече Пясъчни създания.
Съществото от лявата й страна е с размерите на вълк. Друго отскача нагоре като гейзер на двайсет стъпки височина. Тя се обръща на едната страна и стреля, после се обръща на другата и пак стреля, без да се спира, за да установи нанесените щети. Започва да отсъпва заднишком, опитвайки се да се добере до колата и да се скрие вътре.
Но къде е Ел Капитан? Дали не е свил по грешен път?
Към нея се хвърля още едно Пясъчно създание с размерите на вълк и я просва върху спечената земя. Съществото няма муцуна, но въпреки това Преша усеща горещия му дъх на шията и лицето си. Тя забива приклада на пушката там, където смята, че се намират ребрата му. Пясъчното създание издава хрипливо грухтене.
Преша се опитва да се отдалечи от него лазешком.
Пясъчната дига се извива, обгръщайки тялото на Преша, след което изтръгва пушката от ръката й и изкарва въздуха от дробовете й. Оръжието тупва в краката на подобното на вълк Пясъчно създание.
Тогава до слуха й достига вик. Може би е Ел Капитан?
Пясъчната дига се плъзва назад. Във въздуха изсвистява нож и се забива в пясъчния гръбнак. Той се отпуска и се стоварва на земята. Месарският нож хлътва глухо в пръстта.
Тогава се появява и самият Ел Капитан.
- Тъкмо се връщам от месарницата - казва той.
От всички страни са обкръжени от Пясъчни създания. С подскачащия на гърба му Хелмут, Ел Капитан се нахвърля с друг нож върху три спираловидни пясъчни стълба и ги убива набързо, като ги разсича. Животът излиза от тях със свистене, а оставащите пепел и прахоляк се посипват като дъжд над Мъртвите полета.
Преша обсипва с куршуми Пясъчните създания. Ел Капитан й крещи нещо, ала тя не успява да различи думите заради заглъхналите си уши и заради гърмежите.
Върху нея се нахвърля поредното Пясъчно създание, което я приковава към земята. То затяга хватката си около гръдния й кош. Преша пада на колене и забива юмрук в торса му, само че съществото я е приклещило в задушаваща прегръдка. Мускулите на врата й се напрягат и тя изпуска оръжието, опитвайки се да се освободи. Не може да диша. Изведнъж Ел Капитан се озовава до нея. Той сграбчва Пясъчното създание за гърлото. Притиска електрошоковия пистолет към мястото, където би трябвало да се намира главата му, и дърпа спусъка. Съществото се строполява на земята.