Преша се опитва да си поеме въздух.
Ел Капитан поема ръката й и поставя вътре нещо малко и твърдо.
- Вземи го.
Но тя все още не е в състояние да говори.
- Може да е нещо важно.
Върху тях се нахвърля още едно Пясъчно създание. Ел Капитан грабва пушката и стреля. Съществото близо до тях потъва в земята със съсък.
Преша свежда поглед към огърлицата. Веднага я разпознава. Това означава, че след изчезването й Брадуел и Партридж са се върнали в месарския магазин. Може би двамата са все още заедно.
Но защо колието е строшено? И къде е другата половина?
Тя се оглежда наоколо. Пясъчните създания затягат обръча около тях. Преша усеща, че нещо я сграбчва през кръста. Тя започва да рита съществото с все сили. При всеки удар от него излиза струя прах и пепел. Но въпреки че се съпротивлява със зъби и нокти, Преша усеща как ненаситната земя под нея я завлича бавно надолу. Опитва се да се изтръгне от хватката и тогава вижда в далечината цяла армия от Пясъчни създания. Ами ако това същество я завлече под земята, за да се нахрани с нея? В нея се надига ужасът от това да бъде задушена. Не иска да свърши погребана жива.
Светът около нея започва да се олюлява. Да подскача и да пулсира. Преша продължава да се бори, но нали е отровена, упоена и бита. Чувства се отпаднала, гладна и жадна. Замъгленото й зрение притъмнява още повече.
Тогава тя извисява глас, викайки Ел Капитан по име. Той се обажда в отговор и сред стелещия се наоколо прахоляк Преша успява да го зърне за миг как отблъсква атаките на Пясъчните създания заедно с Хелмут на гърба си. Ел Капитан все още се държи на крака, само че прииждат все повече и повече Пясъчни създания. Намира се близо до колата. Преша вижда лъскавата тъмна боя. Напиращите същества запращат Ел Капитан право в калника на колата. Той се свлича на земята. Очаква ги сигурна смърт, мисли си Преша.
Тя започва да размахва яростно ръце и да налага с крака Пясъчното създание. След това стиска силно очи и се замисля за синьото око на лебеда. Изведнъж целият свят става син - кръвта, пулсираща в ушите и на врата й, Ел Капитан, колата, Пясъчните създания. Тя вдига очи към сивите хълмове, сега сини, дирейки с поглед лицето на майка си и на баща си. Наясно е, че това е лудост. Та те са мъртви. Но съзнанието й се нуждае от някаква утеха, преди да е настъпила смъртта. У дома. Но къде е това у дома?
Земята я поглъща бавно. Долавя дълбокото ръмжене на съществата, пулсиращо през цялото й тяло. Щом отваря очи, Мъртвите полета й се струват по-мъртви и от преди - наоколо има само пепел, смърт и пясък.
Тя продължава да се бори, стиснала в юмрук медальона и сипеща удар след удар, но напразно. Вече е изтощена. Пликът със заповедите и проследяващото устройство е изчезнал. И снимката на дядо й, която дори сега е пред очите й. Тя също е изчезнала, сякаш никога не е съществувала. Къде ли е той сега? Какво е станало с Фридъл? Ще ги види ли отново? Ел Капитан и Хелмут живи ли са още? Дали са успели да се доберат до колата?
До слуха й достига някакъв барабанящ звук и тя се обръща убедена, че ще зърне последната гледка в живота си. Долавя трополене на крака. И тогава сред облак от пепел тя зърва детско личице - момиченце, сгушено в прегръдките на майка си. Сякаш в съзнанието й е изплувало забравено видение от миналото - на собствената й майка и на самата себе си като малко момиченце, сякаш майка й не е била нарязана до смърт, прелитайки през двойното стъкло на един прозорец.
- Преша - чува гласа на майка си. - Хвани се за мен!
Към нея се протяга ръка. После зрението й се свива до една съвсем малка дупчица, скоро след което и тя изчезва.
Преша
Жертва
ПРЕША СЕ СЪБУЖДА, положила страна на нещо твърдо. Главата й пулсира. Вижда автомобилна гума със силно износен грайфер. Но това не е гумата на дългата черна кола. Намира се в някаква стая, а въпросната гума е съвсем малка. Прикрепена е към мотор, снабден с остриета. Косачка за трева? Хрумва й, че може би сънува, че може би е умряла. Мазе с инструменти за косене на трева? Това ли е задгробният живот?
Опитва се да се изправи.
Около нея се разнася шепот.
- Почакай - прозвучава наблизо женски глас. - Недей да бързаш.
Тя се отпуска обратно, легнала на една страна. Сеща се за Пясъчните създания. И за Ел Капитан, стрелящ по тях с пушката. За майката с детето. Тя затваря очи.