- Ел Капитан и Хелмут - измърморва на глас.
- Двамата мъже в колата ли? Твои приятели ли са?
- Мъртви ли са?
- Появихме се там, за да помогнем на теб, не на тях. За нас е все едно дали двамата са живи, или мъртви.
- Къде съм? - Тя се оглежда и вижда множество лица - лица на жени и деца, които се завъртат около нея, сякаш се вози на една от онези въртележки с чаени чаши, за които й е разказвал дядо й. Децата са страснати с телата на майките. Тя започва да мести поглед от едно лице на друго.
- Ти си тук. При Нашата добра майка.
Майка ли? Та тя няма майка. Стаята е студена и влажна. Тя потреперва. Скупчилите се около нея хора се раздвижват и в пролуките между телата тя зърва наредени един върху друг кашони, разтопени детски играчки, цяла редица разнебитени метални пощенски кутии и една полуразтопена триколка.
Преша се повдига на лакът. Една от жените я подхваща под мишницата и й помага да седне, подвила колене под себе си. В обятията на жената е сгушено русо детенце на две-три годинки, а едната ръка на майката се е сраснала с главата на детето някак закрилящо.
- Това е Нашата добра майка - казва жената, сочейки право напред. -Поклони се.
Преша вдига поглед и вижда една жена, седнала на най-обикновен дървен стол, покрит със сезал. Има невзрачно, дребно и деликатно лице, представляващо мозайка от стъкло. Върху нея пада светлината на една-единствена лампа, което кара стъклото да хвърля отблясъци. Кожата й е почти напълно прораснала върху перлената огърлица на шията й. Перлите приличат на наниз тумори с идеално кръгла форма. Облечена е с тънка, почти прозрачна блуза. През нея Преша успява да различи очертанията на огромен метален кръст, вдълбан в стомаха и гърдите й, достигащ чак до средата на шията и изпъващ раменете й назад. Заради него е принудена да седи с изпънат гръб. Жената носи дълга пола и е въоръжена с железен ръжен. Той лежи оставен на коленете й.
Преша свежда глава в поклон, застинала в очакване Нашата добра майка да й каже кога е достатъчно. В нозете на Нашата добра майка лежат наредени оръжията на Брадуел. Това означава, че той може да е тук. По някакъв начин случващото се е свързано с него. Не значи ли това, че след изчезването й е тръгнал да я търси? Ами Партридж? Сърцето й започва да бие бясно в гърдите. За кратко я изпълва надежда, но после осъзнава, че наредените на пода инструменти означават също, че Брадуел е бил обезоръжен и може би дори прострелян и убит.
Нарочно ли са оставили огърлицата, за да може тя да я открие? И дали не са тук?
Огърлицата. Къде ли е сега?
От нахлулата в главата й кръв Преша се чувства замаяна. Въпреки това тя не помръдва от мястото си. Стои в очакване жената с ръжена да каже нещо и тя наистина проговаря:
- Изправи се. Сигурно се питаш - продължава тя, - също като всички останали, защо точно кръст. Дали не съм била монахиня? Или просто набожна жена? Дали не съм се сраснала по време на молитва? И изобщо как е станало?
Преша поклаща глава. Мисълта й още не е успяла да стигне толкова далече. По всяка вероятност жената говори за кръста.
- Това не е моя работа - отвръща Преша.
- Нашите истории са единственото, което имаме - казва Нашата добра майка. - Успяваме да се съхраним благодарение на историите си. Затова ги споделяме една с друга. Историите ни имат голяма стойност. Разбираш ли това?
Преша се сеща за първия път, когато чу Брадуел да държи реч в онова мазе, говорейки за идеята за съхраняване на миналото. Брадуел - няма никаква представа какво ще почувства, ако открие, че той е мъртъв. Нашата добра майка се взира настойчиво в нея. Зададе й някакъв въпрос. Но Преша не помни какъв. Тя кима. Дали това е правилният отговор?
- Приеми собствената ми история като подарък. Стоях на един прозорец с метална решетка - продължава Нашата добра майка, прокарвайки показалец по тънката материя, покриваща заседналия на гърдите й метален кръст. -Стоях загледана в неспокойното небе, притиснала ръка към стъклото - тя протяга напред ръката си, инкрустирана с парченца стъкло. - Сигурно се досещаш, че се разминах на косъм със смъртта?
Преша кима утвърдително. Собствената й майка беше загинала сред дъжд от остри късове стъкло.
- Ами тези оръжия? - казва Преша, посочвайки инструментите на пода.
- Подаръци - отвръща Майката - от Мъртвеца, който доведе при нас Чистия, който също е Мъртвец. За нас всички мъже са мъртви. Но ти сигурно го знаеш.
Но какво означава това - живи ли са, или са мъртви? Дали тези жени не убиват всички мъже, които срещнат? Затова ли ги наричат Мъртъвци?