- децата, които никога няма да пораснат и които ще носим със себе си до самия край. Нашето бреме е онова, което обичаме най-много.
В стаята настъпва тишина. Преша се пита какво ли се е случило с детето, или може би с децата на Нашата добра майка. По нея не се виждат никакви други сраствания освен металния кръст и стъклото от прозореца. Дали телата на децата й не са изгорели на погребалните клади?
- Къде отиде, когато изчезна? - пита Нашата добра майка.
- ОСР ме заловиха и започнаха да ме обучават за офицер. Отначало нямах представа защо. Заведоха ме извън града, в една фермерска къща. Там живее един офицер заедно със съпругата си и двамата работят за Купола. Имат посеви с храна.
- Която не става за ядене - отвръща Нашата добра майка. - Да, знаем. Тези неща са ни известни, но не знаем нищо повече от това. Стараем се да си отваряме очите на четири.
- Освен това са хванали дядо ми. И сега той е в Купола. Предполагам като заложник. Имам заповед да предам Чистия и майка му на Ингършип. Навън има и едни същества от Специалните сили, някакъв нов супервид. Тъкмо на тях трябва да предадем Партридж и майка му.
- Специални сили ли? Извън Купола? - смайва се Партридж.
- Наредиха ми да търся лекарства, щом намерим майка ти - казва Преша. -Смятат, че се намира в някакъв бункер или в нещо такова.
- Щом от Купола смятат, че тя е тук, това е добър знак, нали? - казва Партридж.
- Това означава, че трябва да я намерим преди тях - обажда се Брадуел. -Тоест, очаква ни състезание.
- С майка ми не можем да се върнем там. Просто не можем.
- Бих могла да помогна - намесва се Нашата добра майка. - Обикновено нямам навика да разговарям с Мъртъвци, но понякога се налага. Ще ни се отплатите за услугата. Значи, ние намерихме момичето, а ако искате да излезете живи от Разтопените земи, ще имате нужда от закрилата ни.
Преша поглежда към Брадуел. Наистина ли се нуждаят от закрилата на майките?
Той кима утвърдително.
- Не мисля, че разполагаме с нещо ценно, с което да ви се отплатим -казва Преша.
Нашата добра майка свежда поглед към оръжието на пода.
- Къде намерихте тези инструменти?
- В един месарски магазин - отвръща Брадуел.
- Ти касапин ли си?
- Не. Намерих този магазин още като дете, малко след Детонациите.
- Искате ли да ви се отплатим с оръжие? - пита Преша.
Нашата добра майка поглежда към нея и се усмихва.
- Разполагам с всичкото оръжие, от което едно момиче може да има нужда - след това протяга ръка и казва. - Подай ми едно от тях.
Преша се навежда, взима един нож и го поднася с поклон с дръжката напред.
- Беше ли с майка си до самия край? - обръща се тя към Преша.
- Да.
- Загубата си е загуба - казва тя и докосва острието. - Или я разбираш, или не.
- Как точно искате да ви се отплатим? - пита Преша.
Нашата добра майка се навежда напред и се обръща директно към Партридж.
- Наблюдавахме те известно време, преди моите жени да те заловят. Имаш ли представа колко хора можеха да те убият досега и по колко различни начини?
Той поклаща глава.
- Ако искаш да намериш майка си, ще имаш нужда от помощта ни. Въпросът е дали си готов да пожертваш нещо за тази цел.
Партридж поглежда към Брадуел и Преша.
- Ти решаваш - отвръща меко Брадуел.
Нашата добра майка насочва ножа към Партридж.
- Ето какво мисля аз. Вече си тук достатъчно дълго, нали?
- Достатъчно дълго за какво? - пита Партридж.
- За да спреш да бъдеш Чист.
- Не знам какво имате предвид - отвръща Партридж. На Преша веднага й хрумва мисълта за белези, изгаряния, рани, сраствания, а щом поглежда ножа, и за ампутации.
- Да бъдеш Чист, това е бреме - казва Нашата добра майка. - С времето се убедихме в това. Но когато престанеш да бъдеш Чист, когато нямаш вече какво да браниш, значи, си се освободил от това бреме.
Партридж поклаща яростно глава.
- Нямам нищо против това бреме.
- Освен това искам отплатата да бъде подарък за теб. Мога да сложа край на твоята Чистота. Не очаквам да разбереш, но в известен смисъл мога да те направя един от нас - тя му се усмихва.
Партридж се обръща към Преша:
- Кажи й, че не е необходимо. Можем да измислим и друг начин, по който да се разплатим. Все пак съм синът на Уилъкс. Това трябва да е от полза. Нещо като директна връзка.
- Вече не си в Купола - казва Нашата добра майка.
- Наистина можем да измислим нещо друго - обажда се Преша.
Нашата добра майка поклаща глава.
- За какво става дума всъщност? - пита Брадуел с тих и равен глас.
- За нещо символично - отвръща Нашата добра майка.