- Какво по-точно? - казва Брадуел. - Пръст?
Стомахът на Преша се свива на топка. „Стига толкова кръв. Стига толкова страдание - казва си тя. - Не.“
- Кутре - отвръща Нашата добра майка, хванала дръжката на ножа с две
ръце. Тя поглежда към Партридж и добавя: - Жените ще те държат.
Преша усеща зараждащия се в гърдите й гняв, сякаш там е скрито някое диво животно, което напира със зъби и нокти да излезе навън. Може само да предполага какво изпитва Партридж в момента. Той я поглежда отчаяно. Изглежда, Брадуел е единственият, който си дава сметка, че нямат друг избор.
- Приеми го като подарък - казва той. - Освен че ще се отървеш леко. Все пак това е само едно кутре.
- Не искам никакви подаръци - отвръща Партридж. - Благодарен съм за това, което имам. И се радвам, че Преша се върна. Нямам нужда от друг подарък.
Преша би могла да каже на Нашата добра майка да поиска нещо от нея, но знае, че така само ще я ядоса. Нашата добра майка ненавижда Мъртъвците. И би я намразила за подобна проява на саможертва. Тогава Преша се замисля: „Защо да не плати той? Все пак става дума за неговата майка. И какво изобщо очакваше, като дойде тук да я търси?“.
- Ще ни отпратят без никаква защита - обажда се Брадуел. - А така никога няма да намерим майка ти, защото ще бъдем мъртви.
Партридж е целият вцепенен и пребледнял. Трудно му е да си поеме въздух.
Тогава Преша поглежда към него. И констатира простата истина:
- Ще умрем.
Партридж впива очи в ръката си. После поглежда към Брадуел. И бездруго вече достатъчно пъти е поставял в опасност живота на Брадуел и на Преша. Това е единственото, което може да направи за тях, и той го знае. Така че той пристъпва към Нашата добра майка и поставя ръка на масата.
- Хвани я здраво - казва на Брадуел. - Да не би да мръдна.
Брадуел стиска ръката на Партридж с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляват. Партридж притиска един към друг пръстите си, отделяйки настрана само кутрето.
Нашата добра майка намества върха на ножа отстрани на кутрето, после повдига дръжката и с рязко движение на ръката забива задната част на острието в пръста на Партридж, точно по средата на ставата. Звукът - едно тихо припукване - кара Преша да ахне.
Партридж не издава нито стон. Всичко става прекалено бързо. Просто стои, втренчил поглед в ръката си, шуртящата кръв и отрязаното до половината кутре. За момент сигурно е бил напълно вцепенен, защото лицето му остава напълно безизразно. Но когато болката го връхлита, чертите му се изкривяват. Той вдига поглед към тавана.
Нашата добра майка подава на Брадуел парче плат и кожена препаска.
- Превържи го здраво. Стягай силно. И го дръж нависоко.
Брадуел пристяга кожения ремък около пръста на Партридж. После го стиска в юмрука си и накрая притиска окървавеното парче плат към сърцето на Партридж. Букет. Тъкмо за това се сеща Преша - червени рози, каквито можеш да видиш в някое от старите списания на Брадуел.
Нашата добра майка взима отрязаното кутре, свивайки ръце около него.
- Заведи го в стаята ви. Жените чакат пред вратата, за да ви придружат.
- Има още нещо - казва Брадуел.
- Какво е то? - пита Нашата добра майка.
- Чипът на врата на Преша - отвръща Брадуел. - Активен е.
- Не е вярно - възразява Преша.
- Напротив - отвръща твърдо Брадуел.
- Не е възможно чиповете ни да са активни. Кого изобщо го е грижа за нас, та ние нямаме нищо!
- По някаква причина се опитват да ви съберат двамата с Партридж. Вече съм сигурен в това - казва й Брадуел, след което се обръща към Нашата добра майка. - Тук имате ли лекар или медицинска сестра? Или поне някой с такива умения?
Нашата добра майка заобикаля Преша и застава зад нея. Тя отмята с ръка косата й, оголвайки врата й. После докосва с пръст един стар и леко изпъкнал белег на тила й. По гръбнака на Преша плъзват студени тръпки. Няма никакво желание да режат врата й. Накрая Нащата добра майка отбелязва сухо:
- Ще имаш нужда от нож, спирт и чисти парцали. Ще се погрижа да ги получиш. Останалото ще свършиш сам, Мъртвецо.
- Не - отсича Преша. - Кажи й, че няма да го направиш.
Брадуел свежда поглед към ръцете си. После поклаща глава и казва:
- Чипът е имплантиран на врата й. Прекалено опасно е.
- Ти си добър касапин - отвръща Нашата добра майка.
- Всъщност не съм никакъв касапин.
- Ще се справиш.
- Как може да си толкова сигурна? - пита Брадуел.
- Защото в противен случай ще те убия. И то с удоволствие.
За Преша това не е никаква утеха. А Брадуел изглежда още по-нервен. Той потрива неспокойно белезите на бузата си.