Щом напуска центъра за рехабилитация, тя започва да се оглежда за майка си, но не я вижда никъде.
Надзирателките я качват на единствения вагон на влакчето, което спира в медицинския център, и я придружават по един от коридорите. Досега е идвала в медицинския център само на два пъти - първо да й извадят сливиците, а после заради лека настинка. Момичетата от академията не биват подлагани на програмата за кодиране. Страхуват се, че могат да увредят репродуктивните им органи, което е много по-важно от усъвършенстването на техните умове и тела. Сега обаче шансовете й да бъде одобрена за репродукция са почти нищожни. Тези, които са малко по-големи на възраст от нея и не са включени в програмата за репродукция, могат да бъдат подложени на процедурата за мозъчно кодиране. Но вероятно тя ще се окаже неподходящ кандидат дори за това. Каква полза да усъвършенстват мозък, който не отговаря на психологическите норми? Но от друга страна, тя знае, че има вероятност да влязат в Новия рай, докато е още жива. В такъв случай няма ли да имат нужда от всички, годни за репродукция, дори и от момичета като нея, прекарали известно време на лечение в центъра за рехабилитация? Така че все още не е изгубила надежда.
Тапетите на стените са с флорални мотиви, сякаш се намират в коридора на нечий дом преди Детонациите. Забелязва дори два люлеещи се стола, където човек би могъл да поседне за малко и да си побъбри приятелски с някого. Явно искат да създадат предразполагаща атмосфера, предполага Лайда. За разлика от другите момичета, които се справят много добре в часовете по неангажиращи разговори, Лайда е принудена да наизустява целия списък с подходящи въпроси, за да може да поддържа разговора. Винаги е усещала тези разговори като ужасно бреме, сякаш краят им маркира някакъв много по-значим завършек. В този момент си спомня думите на Партридж, с които й предложи да танцуват: „А сега да се държим като всички останали - казал беше той, - за да не предизвикаме подозрения“. Само че тя не е като останалите. Нито пък той.
Но тези фалшиви белези на домашния уют не могат да заблудят никого. Не и с флуоресцентните лампи, които примигват и жужат над главите им. Или пък вратите, които понякога се отварят, разкривайки невзрачно стерилно помещение с отливка във формата на човешко тяло, поставена на легло с метални прегради от двете страни. Дали има някой в отливката? Няма никаква представа с всички тези медицински служители, суетящи се наоколо, екипирани с маски, престилки и ръкавици.
Пред тях се виждат наредени в редица момчета от академията. Погледът й пробягва бързо по лицата им. Някои от тях я разпознават. Очите им се разширяват от изненада. Едно от момчетата се ухилва с глуповата усмивка. Но тя отказва да сведе поглед. Не е сторила нищо лошо. Тя изправя глава, вперила очи право напред в телефонната кутия в дъното на коридора.
Някой прошепва името й. А после и името на Партридж. Иска й се да ги попита какво са им разказали - да разбере нещо, каквото и да е, защото дори лъжата, която са разпространили наоколо, би била за предпочитане пред пълното неведение.
Надзирателките свиват в края на коридора и най-сетне спират пред една врата. На табелката отстрани е изписано името: ЕЛЪРИ УИЛЪКС. Дъхът замира в гърлото й.
- Чакайте - казва тя. - Не знаех.
- Щом не са ти казали, значи, е трябвало да бъде изненада - отвръща надзирателката, свалила белезниците й.
- Дайте ми една минута - казва Лайда. По дланите й е избила пот. Тя ги изтрива в крачолите на гащеризона си.
Другата надзирателка почуква и казва:
- Пристигнахме навреме.
Отвътре се чува мъжки глас:
- Влез.
Елъри Уилъкс се оказва по-дребен, отколкото е очаквала. Има заоблени, леко прегърбени рамене. Помни го като здравеняк. Преди време именно той изнасяше речи от трибуната на различни чествания и публични събития. Но сега си спомня, че преди няколко години Форстийд пое тази функция без каквото и да е обяснение. Може би защото Форстийд е по-млад и зъбите му блестят, сякаш е глътнал луната, сякаш тя свети отвътре. Уилъкс е вече на възраст. Повечето от най-важните мъже в Купола изглеждат енергични и в цветущо здраве, докато видът на Уилъкс е болнав, с отпуснато шкембе.