Той се завърта в стола си, разположен пред редица монитори и клавиатури, и се усмихва приветливо. Сваля от лицето си чифт очила - дали не са само за парлама? Не помни кога за последен път е виждала очила. После ги сгъва и ги вдига към гърдите си.
- Лайда - казва той.
- Здравейте - отвръща тя и протяга ръка.
Той поклаща глава и отвръща:
- Няма нужда от формалности - но тя има чувство, че той отбягва погледа й. Или може би я презира? Дали я смята за нечиста, след като е била пациент в центъра за рехабилитация?
- Седни - посочва й един малък черен стол. Тя присяда на ръба му. Тогава той кимва на надзирателките и казва: - Ще разговаряме насаме. Благодаря, че я доведохте тук невредима!
Двете жени се покланят леко. Надзирателката, която свали белезниците от ръцете й, я поглежда, сякаш да й вдъхне кураж. После двете напускат стаята, затваряйки вратата с тихо щракване.
Уилъкс поставя очилата на ръба на бюрото до една малка бледосиня кутийка. Точно толкова голяма, колкото да побере едно кексче. Сеща се за кексчетата от танцовата забава, за тяхната пореста текстура, за невероятната наслада и как се беше удивила от огромните хапки, на които Партридж беше изял своето. Той се хранеше със страст. А сега Лайда се пита дали в кутийката не е скрит някакъв подарък.
- Сигурно си научила, че синът ми е изчезнал - започва Уилъкс.
Лайда кимва.
- Но вероятно не знаеш, че си е отишъл.
- Отишъл си е? - Лайда не е сигурна какво трябва да означава това. Да не е мъртъв?
- Напуснал е Купола - отвръща Уилъкс. - И както сигурно се досещаш, искам да се погрижа за безопасното му връщане.
- О - възкликва Лайда. Дори момичетата, затворени в центъра за рехабилитация, бяха научили за това. Значи, той е някъде там навън. Дали не трябва да се престори на още по-изненадана? - Разбира се, че искате той да се върне. Разбира се.
- Носи се слух, че бил доста привързан към теб - той повдига ръка и приглажда тънката коса на темето си. Главата му, почти напълно плешива, напомня на бебешка глава, а също и за думата „фонтанела“ - онова меко местенце на главата на новороденото, където можеш да видиш пулса и да провериш за обезводняване, ако бебето е болно. Бяха имали много часове за правилните грижи за новородените. Лайда винаги беше смятала, че думата „фонтанела“ би подхождала много повече на нещо екзотично, като например италиански фонтан. Ръката му трепери. Дали не се чувства нервен?
- Вярно ли е? Той пада ли си по теб?
- Нямам претенции да познавам никое друго сърце освен своето - отвръща тя.
- Тогава ще те попитам нещо по-просто - казва той. - Знаеше ли за плановете му?
- Не.
- Помогна ли му да избяга?
- Доколкото знам, не.
- Той открадна ли нож от изложбата и ти помогна ли му за това?
- Може да е откраднал нещо, когато не съм гледала. Не знам. Но бяхме заедно в изложбената зала.
- Играхте си на мама и татко?
- Не - отвръща Лайда. - Не знам какво искате да кажете.
- Мисля, че знаеш. - Той потупва с три пръста бледосинята кутийка.
Лайда вече се бои от кутийката.
- Не, не знам.
Той се привежда напред и, снишавайки глас, казва:
- Още ли си девствена?
Тя усеща, че лицето й пламва. Гърдите й се стягат. Отказва да отговори.
- Мога да повикам някоя от жените да провери - казва той. - Освен ако не ми кажеш истината.
Тя забива поглед в покрития с плочки под.
- Моят син ли го направи? - пита той.
- Още не съм отговорила на предишния въпрос - отвръща тя. - И няма да отговоря.
Тогава той се навежда напред и я потупва по коляното, след което поставя ръката си на същото това място.
- Не се безпокой - казва накрая.
Прилошава й. Идва й да го изрита. Тя затваря очи. Стиска ги силно. Ръката му се отдръпва от коляното й. Лайда отново свежда поглед към плочките на пода.
- Ако е бил синът ми, все още можем да се погрижим да оправи нещата -стига да го намерим, разбира се, и да успеем да го върнем обратно.
- Не е необходимо да се омъжвам за него - отвръща Лайда, - в случай че намеквате за това.
- Но би било хубаво, нали? Като се има предвид досието ти напоследък, ще бъде трудно да се задомиш.
- Ще оцелея.
За момент настъпва тишина, след което Уилъкс подхвърля небрежно:
- Наистина ли ще оцелееш?
Кръвта нахлува в главата й. Изведнъж осъзнава, че отново е сключила ръце, този път положени в скута й, притискайки ги толкова силно, че ноктите се впиват в кожата й.
- Имаме план, който включва твоето участие - казва Уилъкс. - Излизаш навън.