- Това е Тиндал - казва жената. - Но той не говори.
Партридж впива очи в момчето, след което поглежда към жената:
- Госпожа Феърлинг?
- Мислех, че ще го познаеш, защото... защото оттогава не е пораснал.
Партридж се чувства неловко. Тиндал е още момче - при това едно нямо и
сраснало се завинаги с майка си момче.
- Съжалявам - изрича той.
- Недей - отвръща госпожа Феърлинг. - Майка ти ме измъкна от рехабилитационния център. Не знам как го направи. Предполагам, че е задействала някои връзки. Накрая ме пуснаха. Заповед отгоре. И по времето,
когато избухнаха Детонациите, вече си бях у дома при Тиндал.
- Тиндал - прошепва Партридж, взирайки се в лицето на детето, сякаш още не може да го познае.
Момчето описва серия редуващи се дълги и къси кимвания с глава, навярно някакъв код.
- Иска да ти пожелае на добър час - обяснява госпожа Феърлинг, разчела тайния език.
- Благодаря - отвръща Партридж.
Тогава госпожа Феърлинг се пресяга, сграбчва Партридж и го притиска към гърдите си. Държи го в обятията си, стиснала якето му с юмруци. Той също я прегръща.
- Тя ни спаси - казва госпожа Феърлинг през сълзи. - Надявам се, че е жива.
- Жива е - прошепва Партридж. - Ще й кажа, че сте оцелели и че сте й благодарни за това.
Накрая госпожа Феърлинг пуска Партридж. След това се втренчва в него и казва:
- Чувствам се странно, като те прегръщам така. При други обстоятелства Тиндал сигурно щеше да е висок колкото теб.
- Съжалявам - изрича той отново, тъй като няма какво друго да каже. Никакви думи не са в състояние да поправят стореното. Ще му се баща му да можеше да види Тиндал Феърлинг.
- Хайде, време е - казва тя. - Пази се.
Партридж кимва в отговор.
Тя го потупва по ръката, след което Тиндал повтаря жеста й с мъничката си длан.
- Благодаря ви за всичко - казва Партридж. - Благодаря.
Госпожа Феърлинг и Тиндал се покланят, след което поемат обратно заедно с останалите майки и деца.
- Добре ли си? - пита го Брадуел.
- Да - отвръща Партридж. - Готов съм.
Тримата изваждат ножовете си и продължават напред. Но Партридж се обръща назад. Жените вдигат ръце, за да им помахат. В отговор той размахва ножа във въздуха. Но в този миг се вдига облак от пепел и те се изгубват от погледа му. Вече са съвсем сами.
Лайда
Навън
ЩОМ ИЗЛИЗА ОТ КАБИНЕТА НА УИЛЪКС, Лайда открива, че надзирателките вече ги няма. Мястото им е заето от двама охранители -мъже. Те я отвеждат до единствения вагон на влакчето и я предават на трети охранител, който е тежко въоръжен, едър на ръст и с малък белег на брадичката.
Охранителят пътува заедно с нея през тъмните тунели. Тя седи на една от седалките с бледосинята кутия в скута си и наблюдава прелитащите край прозорците тъмни стени на тунела. Охранителят стои прав, здраво стъпил на пода с широко разкрачени крака. Той премества тежестта на тялото си, щом влакът сменя коловозите.
Охранителят сигурно знае, че я извеждат навън, но дали знае защо, пита се Лайда.
- Ще ми дадат ли защитен костюм? - обръща се тя към него.
- Не - отговаря той.
- Ами маска?
- И да скрият зад нея това хубаво лице?
- Досега извеждал ли си някой друг от Купола? - пита го тя.
- Момиче ли? За първи път ми е.
Значи ли това, че е извеждал момчета? Не е сигурна дали може да му вярва. Доколкото знае, никой не е напускал Купола преди Партридж. И защо да изпращат момчетата навън? Досега не е чувала подобно нещо.
- Ами момчетата? - пита тя. - Кои са те?
- Тези, за които вече не чуваш нищо - отвръща охранителят.
- Ами синът на Уилъкс? - пита тя.
- Кой по точно?
- Партридж, разбира се - отвръща тя леко нетърпеливо. - Той не е излязъл по този път, нали?
- Той не беше готов за света навън - засмива се охранителят. - Не ми се вярва да е още жив. - Казва го така, сякаш се надява да не е жив, сякаш това би доказало нещо.
Влакът намалява и спира. Вратите се отварят в дъното на един дълъг, бял коридор, покрит с плочки. На стената във всеки отделен отсек е закачен интерком. Охранителят я превежда през първите три отсека. Щом стигнат до някоя врата, той изрича думите „отвори се“, след което вратата се отваря, те преминават от другата страна и тя се затваря подире им.
- Остават още три отсека. Щом вратата се отвори, преминаваш от другата страна. Последната врата ще те изведе право навън. Товарният док е затворен.
- Товарен док ли?
- Не сме толкова изолирани, колкото си мислиш - отвръща охранителят.
- Но какво товарим?
- Всъщност разтоварваме - казва той. - Един ден тя ще бъде отново наша.