Има предвид земята и за един момент Лайда се опасява, че мъжът ще
подхване някоя дълга реч, за това, че именно те са законните наследници на райските земи, макар и временно прокудени от тях. Но той само казва:
- Ние сме благословени.
- Да, благословени - отвръща тя по-скоро по навик.
- Отвън ще те чака някой - казва й той. - От Специалните сили.
- Изпращат хора от Специалните сили извън Купола?
- Те не са хора, а машини. Не се изненадвай от външния им вид.
Преди време беше видяла Специалните сили в техните ослепително бели униформи - един малоброен елитен корпус, но те не бяха машини. А половин дузина силни, млади мъже.
- И как изглежда този индивид?
Охранителят не отговаря. Как да се подготви, когато не й казва какво трябва да очаква? Той хвърля поглед към интеркома и към камерата, монтирана високо на тавана. Изглежда, не може да й каже, не му е разрешено.
- Налага се да те претърся. Стандартна процедура. Просто, за да сме сигурни, че взимаш със себе си само каквото трябва.
- Добре - отвръща тя, въпреки че вътрешно негодува. - Наредиха ми да взема кутията с мен и да я предам.
- Знам - охранителят претърсва краката, хълбоците и кръста й. - Вдигни си ръцете - казва той.
Движенията му са отсечени и професионални, за което му е благодарна. Лайда се учудва, когато мъжът хваща челюстта й с две ръце и й казва да отвори устата си. Той надниква вътре с помощта на малко джобно фенерче.
- Ушите - изрича той и завърта главата й настрани. Отново си служи с фенерчето. След като преглежда първо едното, а после и другото й ухо, той й прошепва приятелски:
- Кажи на лебеда, че ние сме готови.
Лайда не е сигурна дали е чула правилно. Лебеда ли каза той?
- Готово! - отсича той. - Чиста си.
Иска й се да го попита: „Готови за какво? И кои са хората, които са готови? Кой стои зад това ние?“.
Ала от резкия му тон става ясно, че не бива да задава въпроси.
- Остават още три врати. Последната ще те изведе навън - тогава той я поглежда в очите и казва: - Успех.
- Благодаря - отвръща тя.
Мъжът се обръща с лице към вратата, през която току-що са преминали.
- Отвори се - казва той и вратата се отваря. Тогава мъжът прекрачва от другата страна, оставяйки я сама. А вратата се затваря подире му.
Тя е сама. Лайда се обръща с лице към вратата пред нея и изрича:
- Отвори се - командата е изпълнена. Тя преминава от другата страна и врата се затваря бързо след нея. Извършва тази процедура още веднъж, след което се озовава пред последната врата. Няма никаква представа какво да очаква. Тя поставя бледосинята кутия на пода, след което смъква шала от главата си, покрива с него носа и устата си и го връзва отзад на тила си.
После вдига кутията, стискайки я с две ръце, и изрича:
- Отвори се.
А навън я посреща силен порив на вятъра, прахоляк и небе - и нещо, което се стрелва в небето. Истинска птица.
Партридж
Кафези от кости
ТИШИНАТА НАОКОЛО НЕ МУ ХАРЕСВА. Не му харесва и това, че вятърът изведнъж беше замрял, че Преша не спира да повтаря: „Нещо не е наред“. И как всичко това изнервя Брадуел.
- Дали не са отишли някъде другаде, където се устройва щур гуляй? -обажда се Партридж.
- Точно така, Партридж, нищо чудно в момента Пясъчните създания да са заети с поглъщането на цял автобус с ученици - отвръща Брадуел. - Би било страшен късмет, нали!
- Знаеш, че нямах предвид това - възразява Партридж.
Пръстта под краката им става мека.
В този миг Партридж зърва малко пепелявосиво на цвят животинче с размерите на мишка, но не е мишка. По тялото му няма козина. Покрито е със сини сажди, а ребрата му изглеждат оголени, сякаш по тях няма кожа. То се стрелва бързо пред тях и изчезва в земята, сякаш погълнато от нея.
- Какво беше това?
- Кое? - пита Преша.
- Приличаше на мишка или на невестулка.
Партридж поглежда към неясната граница, където прахолякът преминава в нискорасли храсталаци, през които се извива пътят за хълмовете. Забелязва движение, но вместо въпросната мишка или невестулка там се надига истинска суматоха, вълна от гърчещи се тела.
- Мисля, че е повече от едно.
И тогава на не повече от стъпка от земята внезапно се надига малък облак, който се понася към тях.
- Колко мислите, че са? - подхвърля Преша.
- Повече, отколкото можеш да преброиш - отвръща Брадуел. Настъпващата към тях вихрушка от Пясъчни създания е придружена от някакъв силно писклив звук - множество цвърчащи гласове, които се сливат ведно.
Отново излиза вятър. Не след дълго тримата се превиват под напора на силните пориви. Преша изважда от якето си два ножа. Партридж е въоръжен с нож и с месарска кука. Въпреки че отсеченият му пръст пулсира, това не се е отразило на захвата му. А Брадуел е екипиран с един електрошоков пистолет и с малък остър нож. Земята под краката им започва да вибрира. Във въздуха се разнася плътната миризма на нещо гнило.