- Какво ще правим? Някой да има план? - надвиква шума Партридж.
- Остани тук заедно с Преша! - отвръща Брадуел, след което вдига високо оръжията и надава силен варварски крясък. И тогава се спуска срещу армията от малки Пясъчни създания.
Пясъчните създания с техните шарещи черни мънистени оченца и частично изложени на показ скелети се придвижват вкупом. Някои са сраснати едно за друго с преплетени гръдни кошове и дори челюсти. Други са със слети ведно черепи. А трети са накачулени едно върху друго. И всички те са свързани със земята. Тя също се носи заедно с тях, когато се нахвърлят върху Брадуел. Никое от тези създания не съществува отделно от другите. Те са едновременно и Групита, и Пясъчни създания, слели се със земята. Съществата плъзват нагоре по тялото на Брадуел, драскайки с нокти и повличайки със себе си полите на земята - едно прашно покривало, с което биха могли да го задушат.
Всичко става много бързо. Брадуел разсича покривалото от земя и мънички тела, нанасяйки светкавични удари с ножа си. Пясъчните създания падат едно след друго, ала след тях прииждат още и още. Покриват го целия, сякаш е омотан в плътно палто от малки гърчещи се пепелявосиви зверчета.
Преша понечва да му се притече на помощ, но Партридж я блъсква толкова силно, че я поваля на земята.
- Аз ще отида.
- Какво ти става на теб? - кресва му тя. Устата й е покрита с шал, а косата й се вее на бурния вятър. В едната си ръка стиска ножа, а с главата на куклата е готова да раздава удари наляво и надясно. Това е малката му сестра. Прозрението го връхлита така внезапно, че за момент се чувства като замаян. Неговата малка сестра.
- Стой тук! - отсича той.
- Не, няма! - кресва му тя в отговор. - Ще се бия.
Нищо не е в състояние да я спре. В мига, в който Партридж се втурва напред, тя хуква подире му. Двамата се присъединяват към Брадуел и започват да разсичат съществата с ножове и куки. Партридж усеща тялото си неимоверно силно и бързо. Вероятно кодирането е напът да достигне до крайната си фаза. Но въпреки това малките Пясъчни създания са прекалено много. Не би могъл да се справи с всички. Тогава Брадуел полита напред, изгубил равновесие. Покривалото на земята затиска краката му, приковавайки го на едно място. Той започва да извива горната част на тялото си също като хваната на въдица риба, но без никакъв ефект.
Пясъчните създания се нахвърлят върху Партридж и Преша. Съществата имат остри зъби и нокти. Той вижда малките точици кръв, осеяли не само неговата, но и блузата на Преша, и забелязва, че малките Пясъчни създания са плъзнали по гърба на Брадуел, нападайки птиците под ризата му.
- Не! Бягайте оттук! - кресва Брадуел на Партридж и Преша.
Но двамата продължават да се бият. Те ритат и разсичат Пясъчните създания, опитвайки се да освободят Брадуел от хватката им.
Тогава обаче ги залива следващата вълна от Пясъчни създания, достигайки чак до гърдите им. В края на тази вълна се виждат цели колони от надигащите се Пясъчни създания. Те имат глави, рога и покрити с остри шипове гърбове. Партридж е сигурен, че това е краят. Никога няма да успее да открие майка си.
Тогава обаче Преша извисява глас над пискливото кряскане на зверовете:
- Той идва! Чувам го!
- Кой? - пита Брадуел.
Партридж долавя някакъв странен звук - едно басово ръмжене, което си пропрява път сред високото цвърчене на животните. Чува се рев на мотор и свирене на клаксон.
Кола, една чудна черна кола пердаши направо през вълната от Пясъчни създания, оставяйки подире си две бразди. Край нея изригва фонтан от ребра, зъби и искрящи очи. Колата описва рязък завой и спира странично пред тях. Партридж не вижда почти нищо през новата пелена от пепел, вдигнала се във въздуха от спрялата кола, но чува нечий глас да се провиква отвътре:
- Влизайте, дявол го взел! Влизайте вътре!
Няма представа дали може да се довери на този глас, но в момента не е в позиция да бъде придирчив. Той се обръща и вижда, че Преша помага на Брадуел да се изправи на крака.
- Отвори вратата! - кресва му Брадуел.
Партридж се втурва напред и я отваря. Брадуел и Преша скачат бързо вътре, а Партридж подире им. Колата потегля, още преди вратата да се затръшне.
Шофьорът седи приведен ниско над волана заради нещо, което носи на гърба си. Той извива към Партридж своето обезобразено и покрито със следи от изгаряния лице.