- Това той ли е, Преша? Чистия?
- Да! - отвръща тя. Очевидно го познава. - А това е Брадуел.
Шофьорът завърта рязко волана, удряйки челно едно Пясъчно създание, при което се вдига облак от пепел и върху колата се изсипва дъжд от прах и ситни камъчета. Жилав и слаб, мъжът управлява колата така, сякаш не е с всичкия си. Партридж стиска здраво седалката. В Купола единственият начин за придвижване е влакчето. Почти не помни автомобилите от миналото, а и досега никога не се е возил на пердашеща бясно кола, управлявана от маниак.
- Мислех, че вие двамата сте мъртви - обажда се Преша.
- Ние също!
- Това е Ел Капитан! - представя го Преша.
Брадуел посочва към предното стъкло.
- Отпред има цяла глутница! Господи!
Блъскат голяма група Пясъчни създания, която експлодира при удара с колата.
- Знаем ли къде се намира майката на Чистия? - пита Ел Капитан.
Партридж сграбчва седалката пред себе си и се навежда напред.
- Какво знаеш за майка ми?
И тогава на гърба на шофьора се появява втора глава, сякаш изникнала от нищото. Лицето е дребно, бледо и набраздено с белези. Устата, която прилича на малка черна дупка, се отваря и казва:
- Майка ми.
- Божичко! - възкликва Партридж, тръшвайки се обратно на седалката.
Шофьорът се разсмива и зъвърта волана толкова силно, че главата на
Партридж се удря в прозореца.
- А това е Хелмут - обяснява Преша. - Братът на Ел Капитан.
А Брадуел е не само целият нахапан и изподран, но и единият от двата шева, минаващи на гърба на ризата му, е съдран. През процепа Партридж вижда една от птиците на гърба му - пърхащи сиви крила, някои от които изцапани с кръв. Изглежда, птиците са само три. Партридж беше очаквал да са много повече при цялото това движение на гърба му. Две от тях махат неспокойно с крила. А най-кротката, тази, която вижда най-добре, е забила клюн в мускулите и кожата на Брадуел, осеяна със стари белези. Кожата около червената човка стои набръчкана. Блестящото черно око на птицата е полускрито под тъмните пера. За миг му се струва, че птицата се взира уплашено в него със своето мънистено и неподвижно око, сякаш иска да му зададе някакъв въпрос. Изглежда болна и осакатена.
- Една от птиците - казва Партридж с лепнеща от прахоляка уста. -Наранена е.
- Майка ти разполага с лекарства - отвръща Ел Капитан. - Нали по нареждане от Купола тъкмо тях трябва да опазим, щом я открием. Сигурен съм, че ще има нещо за лекуване на рани.
- Лекарства ли? - смайва се Брадуел и поглежда към Преша.
- Ако успеем да я открием, държат всичко, с което тя разполага, за да остане невредима - обяснява Преша.
Изведнъж Партридж осъзнава, че въобще не познава тези хора. Беше се вмъкнал неканен в живота им и за него те са напълно чужди. И изобщо не ги разбира, нито пък света, в който живеят. Дали и майка му няма да му се стори също толкова чужда?
Поглежда през прозореца. Движат се бързо. Равнинният сумрачен пейзаж изглежда размазан. Дали майка му е още жива някъде там сред онези хълмове? Дали му беше разказала приказката, за да може той да си я спомни след всичките тези години? Кога за последен път беше изпълнен с увереност, че знае какво прави? Той втренчва поглед в пропукания медальон, висящ на верижката на врата на Преша. Той се поклаща в ритъма на подскачащата кола, удряйки се в ключицата й, изцапана с кръв и сажди. Синьото око на лебеда изглежда малко и крехко. За какво служи то? И какво означава?
Лайда
Същество
СЛЕД КАТО НАПУСКА ПОСЛЕДНИЯ ОТСЕК и вратата се плъзва подире й, се чува тежкото изщракване на ключалка. Ала там не я чака никой от Специалните сили, както беше обещал охранителят.
Тя обхваща с поглед мрачния пейзаж, въртящата се във въздуха пепел и в далечината горския пояс и града - срутени сгради и тънки, но отчетливи ивици пушек, виещи се към небето. Лайда се оказва съвсем сама, стиснала в ръце бледосинята кутия.
Тя се обръща към Купола и вдига поглед към масивната конструкция. После почуква учтиво на вратата с ясното съзнание, че от другата страна няма никого. Откъм горите се разнася странен, далечен вой. Но тя не се обръща назад. Започва да блъска с юмрук по вратата.
- Тук няма никого! - крещи тя. - Няма кой да ме придружи!
Едва не заплаква, но успява да се овладее. Оставя свитата си в юмрук ръка да се плъзне надолу по вратата.
Тогава тя се обръща и забелязва следите от гуми. Те свършват внезапно пред Купола и тогава тя успява да различи широкото правоъгълно очертание на земята, където вероятно се намира вратата за товарния док, за която беше споменал охранителят. Може би не биваше да й издава тази информация. Защото сега тя е наясно, че Куполът не е напълно изолиран от външния свят. Явно поддържат връзка с хората навън. А това противоречи на всичко, в което е вярала. Не биваше да научава за съществуването на товарния док. Навярно обаче охранителят е бил наясно, че вече няма никакво значение какво знае тя, при положение че не съществува вероятност да се върне обратно.