- Следователно, ако искаш да бъде намерен, но няма как да използваш димни сигнали - заключава Преша. Тогава ще използваш такава светлина, която може да бъде видяна само през определен вид леща.
- Партридж, какво знаеш за фотоните? - обажда се Брадуел. - Фотоните на инфрачервените и ултравиолетовите лъчи? В Купола преподават ли ви науки?
- Не бях отличникът на класа - отвръща Партридж. - Разполагаме с някои съвсем прости начини за регистрирането на тези два вида светлина. Уийд обаче има право. Съществуват различни нива на светлината. Би могъл да насочи един лъч право към приятелката си - от своя прозорец към нейния, а тя на свой ред да го забележи през леща, която улавя светлина с честота извън нашия зрителен диапазон. Нали знаете, двеста шейсет и две, триста четирийсет и девет, триста седемдесет и пет.
Преша и Брадуел се споглеждат. Защото никой от тях не е чувал за това. Тя забелязва болката, преминала по лицето на Брадуел. За нея не е тайна неговата неутолима жажда за знания. И двамата са били лишени от образованието, което Партридж приема за даденост. Но Партридж не забелязва нищо.
- Така че е необходима леща, с която да бъдат засечени. Освен това лъчите трябва да бъдат насочени точно срещу човека, наблюдаващ през лещата, нали така? Защото лазерите не разсейват светлината.
- С други думи, също като кучетата, които чуват звуци извън нашия слухов диапазон - отбелязва Брадуел.
- Предполагам - отвръща Брадуел. - Никога не съм имал куче.
- Значи, съществува такъв спектър светлина, който може да бъде засечен само чрез един-единствен вид филтър? Права ли съм? - казва Преша.
- Точно така - отвръща Партридж.
Преша усеща, че през тялото й преминава тръпка на вълнение. Тя поднася отново окото на лебеда към своето. И пейзажът отново изплува пред нея, облян в синя светлина.
- Ами, ако този камък не е просто синьото око на един лебед? Ами, ако това е нашата леща или филтър?
- „Нека светлината те води навсякъде“ - изрича Брадуел.
Преша започва да изучава хълмовете пред тях, местейки поглед насам-натам. Тогава тя подминава една мъждукаща бяла светлинка, след което спира и отново се връща на нея. Светлината прилича на фар, на звезда, красяща върха на коледна елха, каквито е имало навремето.
- Какво има? - обажда се Брадуел.
- Не съм сигурна - отвръща тя. - Мъничка бяла светлинка.
Преша фокусира отново погледа си и тогава зърва още една бяла светлина, проблясваща на върха на друго дърво, издигащо се на единия склон на хълма. Възможно ли е да е тя? Ако това е дело на майка й, тогава то е и първото нещо, което Преша научава за нея съвсем сама, без да разчита на чужди разкази и снимки или на мъглявите спомени. В този миг за нея майка й представлява една блещукаща бяла светлинка, примигваща сред дърветата.
- Арибел Кординг Уилъкс - изрича Брадуел също като преди с възхищение и любопитство.
- Може ли да погледна? - обажда се Партридж.
Преша му подава скъпоценния камък.
Партридж се премества към средата на задната седалка и присяда на ръба. След това навежда глава и поглежда през скъпоценния камък, присвивайки очи.
- Виждам само синя мъгла.
- Продължавай да гледаш - подканя го Преша. Не, тя не е луда. Наистина видя светлината. Тя беше там, кристално ясна.
Тогава той също я забелязва. Убедена е в това.
- Чакай малко - казва той. - Тя е точно пред нас.
- Ако наистина е тя, когато се приближим, вече няма да разполагаме с отправна точка, която да следваме - изтъква Брадуел. - Ще трябва да намерим някакъв ориентир, който да ни показва вярната посока.
- Важното е, че стигнахме дотук - казва Партридж.
- Може да извадим късмет - подхвърля Ел Капитан.
Долната челюст на Хелмут виси отпусната, ала ръцете му продължават да шават нервно зад гърба на брат му. В очите му проблясва нещо, което кара Преша да се запита дали не е по-умен, отколкото изглежда.
- Късмет - изрича той.
Преша
Рояк
ЕЛ КАПИТАН ПАРКИРА КОЛАТА сред лозите в подножието на хълма. Прикрива я възможно най-добре с цели туфи растения, които изтръгва от земята, корени и какво ли не още. Освен това предупреждава останалите кои растения не бива да докосват.
- Това с бодлите по върховете на назъбените листа съдържа киселина. Покрито е с тънък киселинен слой. Може да ви изгори - след това посочва към няколко растящи на група бели на цвят гъби. - А тези са заразни. Ако случайно ги настъпите и те се разпукат, тогава във въздуха се освобождават спори. Една от техните разновидности - обяснява им той, прилича повече на животните. Те са гръбначни - добавя той. - Раждат малки плодове, с които примамват животните, а след това ги удушават и изяждат.