Цикадата потрепва в ръцете й. Преша се навежда напред и разтваря леко пръсти, колкото да надзърне в процепите между тях.
Трептенето се учестява. Насекомото вдига глава. И тогава от едното му око излиза лъч светлина, който пронизва лявото око на Преша. Тя примигва. Очите й се насълзяват. Цикадата прави още един опит.
- Механична буболечка, сканираща ретината - обяснява Партридж.
- Това го имаше в стария свят - казва Брадуел. - Само че май не разпознава ретините на Преша.
Тя вдига поглед към Партридж и казва:
- Опитай ти. Теб би трябвало да те разпознае, ако наистина ги е изпратила тя.
Едно мънисто на гърдите на насекомото започва да проблясва. Крилата му потрепват.
- Мисля, че те разпозна - обажда се Брадуел.
Цикадата започва да пляска с криле.
Преша разтваря длани и ги вдига нагоре.
- Да видим накъде ще тръгне - ако тези насекоми са изпратени от майка й, тогава Фридъл не е ли подарък от нея?
Насекомото, излъчващо ярка светлина, се издига във въздуха и полита сред клоните на дърветата.
Партридж
Вибрации
ВСИЧКИ ЦИКАДИ СЕ ПРЪСВАТ НА РАЗЛИЧНИ СТРАНИ с изключение на тази, извършила сканирането на ретината. Какво странно усещане да бъдеш разпознат по ретините си! Партридж предполага, че майка му е подготвила всичко това още преди Детонациите, че е планирала нещата предварително и е записала ретините му. Не би могло да е другояче. Но в този план, изпипан до най-малката подробност, има нещо смущаващо. Щом е имала време за такава подготовка, тогава защо не е успяла да се събере със семейството си? Партридж държи да разбере какво се е случило през онези последни дни.
От друга страна обаче, планът й му се струва някак хаотичен, като да стреляш напосоки. Имаше толкова много моменти, в който можеха да изгубят следата, че се пита дали майка му наистина е вярвала, че той ще успее да разреши всички гатанки. Нима в детството му нямаше подаръци, които беше успял да открие само защото тя му беше помогнала с решаването на гатанките? Накрая той стига до заключението, че планът е бил измислен от отчаяние. Излиза, че е действала с налични средства и при обстоятелства, каквито не би могъл да си представи.
Насекомото лети високо във въздуха, придвижвайки се сред дърветата много по-бързо от самите тях. Струва му се странно, като наблюдава как такъв един недодялан човек като Ел Капитан преследва това ефирно крилато насекомо, сякаш е колекционер на пеперуди.
Брадуел, Преша, Ел Капитан и брат му - сега те са неговите приятели, неговото стадо. Сеща се за „стадото“ на момчетата от академията, които беше видял за последен път в медицинския център. Вик Уелингзли, Олгрин Фърт и близнаците Елмсфорд - широкоплещести момчета с боботещи гласове. Имаше известни спречквания с тях, но накрая пътищата им се бяха разделили. Изведнъж обаче усеща, че Хейстингс му липсва. Дали поне веднъж е седнал на обяд до Олгрин Уийд, както го беше посъветвал Партридж? Или е направил опит да се присъедини към стадото? Пита се каква ли история са им пробутали, за да обяснят изчезването му. Може би всички си мислят, че е имал минивзривно устройство в главата си, което накрая някой е задействал, за да го освободи от нещастното му съществуване, както се изразяваха.
Ел Капитан спира пред него. Мъжът вдига показалец и посочва към гората. Всички замръзват намясто и се оглеждат. Партридж присвива очи към сенките. Погледът му улавя някакво движение. Пропуква клон. Листата изшумоляват. Но никой не се появява.
- Това са те - казва Ел Капитан. - Специалните сили. По този начин общуват помежду си. Усещате ли електричеството във въздуха? Нещо като ехолокация.
- Специалните сили ли? - смайва се Партридж.
- Как са разбрали, че сме тук? - обажда се Брадуел.
- Нали махнахме чипа - казва Преша. - Не виждам никакъв смисъл.
Електрическият импулс кара кожата му да настръхне и пропуква като статично електричество. Във въздуха се разнася жужене. Партридж се опитва да проследи импулса, който се разпространява като вълна.
- Те са наполовина животни, наполовина машини - казва Ел Капитан. -Могат да те надушат.
- Но не и на разстояние от няколко мили - обажда се Преша. - Някой им е казал къде сме.
Партридж поглежда към Преша.
- Очите ти - казва той. - При сканирането на ретините твоите очи трябваше да бъдат разпознати също като моите. Имам предвид, че сигурно е сканирала и двама ни.
- Не знам.
- Имплант - казва Партридж. - Ето каква е причината.
Усещат бърза серия от импулси, разпространяващи се в гората.