- Какво имаш предвид? - пита Брадуел.
- Къде си ходила? - обръща се Партридж към Преша. - Говоря за онази кола. Няма как да е оцеляла след Детонациите. Била е в Купола. Следователно навън се изнасят и други неща от Купола. Нали така? Какво са ти правили?
- В щабквартирата на ОСР ме облякоха, нахраниха, опитаха се да ме накарат да стрелям по хора, а накрая, когато ме заведоха във фермерската къща, ме отровиха.
- Отровили са те?
- Всъщност не знам какво точно се е случило. По едно време припаднах, след като бях упоена с етер или нещо подобно, а по-късно се събудих в колата. Главата ме болеше и се чувствах отпаднала. Виждах размазано, а ушите ми бяха заглъхнали.
- Поставили са ти проследяващи устройства - заключава Партридж.
- Какво искаш да кажеш? - пита Брадуел.
- Очите и ушите й. Божичко - възкликва Партридж. - Значи, са видяли всичко, каквото и тя, и са чули всичко, което е казала.
Той поглежда към Преша, питайки се дали баща му не го наблюдава в момента. Представя си, че поглежда през очите вътре в Купола.
- Значи, напразно сме извадили чипа? - прошепва Преша.
- Не - отсича Брадуел. - Всичко това е временно. Можем да махнем имплантите от нея, нали?
- Не знам - отвръща Партридж.
- Електрическите импулси се усилват - обажда се Ел Капитан - което значи, че бързо приближават насам.
- Най-добре да запазим спокойствие - казва Брадуел. - Поставени са й проследяващи устройства. Това е всичко.
- Всъщност има нещо по-лошо - отвръща Партридж. Изобщо не иска да продължи, но няма друг избор. - Това главоболие. Имаш ли някакъв разрез или охлузване?
- Мисля, че си ударих главата, докато се борех с Ингършип.
Тогава Партридж си спомня как Хейстингс беше изпаднал в паника заради минивзривното устройство. Партридж му беше отвърнал, че това са празни приказки, просто един мит. Но не е така.
- Какво има? - пита Брадуел. - Какво не е наред? Хайде, кажи.
Импулсите се усилват още повече. Както изглежда, пропукващото, жужащо електричество рикошира сред дърветата около тях.
- Тя има бомба в главата си - казва Партридж.
- Какви ги говориш, по дяволите? - пита Брадуел.
Преша забива поглед в земята, сякаш най-сетне сглобява парчетата от пъзела, спомняйки си какво се е случило във фермерската къща.
- Разполагат с дистанционно и натиснат ли бутона, главата й ще избухне.
Всички извиват погледи към Преша. За миг Партридж се опасява, че тя може да се разплаче. И не би я винил за това. Но тя само отвръща спокойно на погледите им, без дори окото й да мигне, сякаш приела истината. А Партридж осъзнава, че все още се бунтува срещу идеята, че има човешки същества, способни на подобна жестокост.
Преша плъзва поглед нагоре по хълма. Тогава тя забелязва нещо и казва.
- Спряло е. Кръжи на едно място.
И наистина, цикадата лети в кръг над едно точно определено място.
Ел Капитан избързва напред и започва да копае с голи ръце в пръстта. Накрая открива прозорец с формата на полумесец.
- Тук е.
Партридж изтичва при него и се просва по корем на земята, за да надникне през стъклото. Вътре е тъмно, но някъде дълбоко под земята се вижда далечна светлинка.
- Открихме го! - възкликва той. - Дайте един камък. Ще опитаме да го счупим.
Импулсите вибрират почти непрестанно. Електрическото жужене е изтъняло и сега звучи пискливо. Не им остава време за търсене на камък. Една по една фигурите напускат прикритието на дърветата, докато накрая не стават пет. Видът им е ужасяващ - яки бедра и издути гръдни кошове, покрити с мускули ръце, слели се ведно с оръжието, деформирани лица и неестествено оформени черепи с издължени и изпъкнали кости. Нима е възможно тези войници някога да са били ученици в академията, които са се боричкали на зеленото игрище, седяли са пред арт-проектора в часовете на
Уелч и са слушали опасните изказвания на Гласингс? С колко ли момчета Куполът е постъпил по този начин? Това ли са щели да сторят и със Седж? И това ли е една от причините той да се самоубие?
Един от войниците просва Ел Капитан на земята, забивайки лакът в лицето му. Ел Капитан се строполява тежко върху пръстта. Но Хелмут поема основната тежест на падането. Накрая войникът изтръгва пушката от ръцете на Ел Капитан.
Тогава напред излиза още един, обвит отчасти от спускаща се на дипли бяла материя. Но Партридж бързо осъзнава, че бялата материя е някаква дреха, всъщност гащеризон. После различава дребна фигура, бръсната глава и лице, покрито с бял шал. Жена. Войникът, ако може да бъде наречен така, е прихванал жената през кръста. Тогава той сваля шала от лицето и.
Лайда - с нейните почернели от пепелта деликатни скули, изумително сини очи, устни и изящно носле.