Войникът, който бе пристигнал пръв, се приближава към Партридж. Преша напряга слух, за да чуе какво ще каже. Ушите й звънтят.
- Предай ни майка си. После напусни квартирата й. Остави всичко на нас. В замяна ще получиш момичето. В противен случай ще убием момичето и ще отведем майка ти.
- Добре - съгласява се бързо Партридж. - Ще го направим.
- Няма да мога да се провра през този прозорец - казва Брадуел.
- Нито пък аз - обажда се Ел Капитан. - Заради него. - Той посочва към Хелмут.
Единият от войниците се приближава към прозореца, поставен под лек ъгъл, съобразен с наклона на хълма. Той забива коляно в стъклото, пробивайки дупка в него. Останалото натрошава с голи ръце, но кръв не потича.
- Само момчето на Уилъкс и Преша - казва войникът.
- Тя може да не е вътре - обажда се Преша. - Може да е умряла.
Отначало войникът не отвръща нищо, сякаш очаква потвърждение на заповеди.
- Тогава донесете тялото - отсича накрая той.
Прозорецът представлява тъмен полумесец, осветен неясно отвътре. Партридж се промушва с краката напред. Налага се да пъхне едната си ръката в рамката и едва тогава да скочи. Преша сяда на ръба на прозореца, около който са пръснати натрошени стъкла. Тя отпуска краката си вътре, разлюлявайки ги за миг. После усеща, че Партридж я хваща. Поглежда назад за последен път. Там са Ел Капитан и Хелмут, хвърлящи яростни погледи. Чистата с нейната избръсната глава, заобиколена от звероподобните войници, извисяващи се над нея. Там е и Брадуел с лице, покрито с мръсотия и кръв. Той я гледа настойчиво, сякаш се опитва да запомни лицето й, вероятно от страх, че може никога вече да не го види.
- Ще се върна - казва тя, въпреки че не е сигурна дали ще успее да спази обещанието си. Как можеш да обещаеш подобно нещо? Спомня си усмихнатото личице, което бе нарисувала на прашната врата на шкафа. Това е детинско. Глупаво. Истинска лъжа.
Тя се пуска от ръба и пропада надолу. Но въпреки помощта на Партридж, се приземява тежко на пода.
Намират се в малко помещение. Подът и стените са мръсни. От стаичката има само един изход, извеждащ в тесен коридор, покрит с мъх. Тя поглежда нагоре през полукръглия прозорец, но зърва само частица небе, затулено от сиви облаци и пресечено от няколко клона.
В дъното на коридора прозвучава мъжки глас:
- Насам!
След малко там се появява висока фигура с тесни рамене. Тъй като светлината е зад гърба на мъжа, чертите на лицето му остават в сянка и не могат да бъдат различени. За миг в съзнанието на Преша изниква думата „татко“. Но не остава там задълго. Просто не й се вярва. Вече не вярва на нищо.
Тя се обръща към Партридж и прошепва напрегнато:
- Трябва да знам за момичето.
- Лайда.
- Ще предадеш ли майка ни, за да спасиш нея?
- Исках да спечеля време. Лайда знае нещо. Тя знае за лебеда. Но кой очаква появата на лебеда? И какво означава всичко това?
- Ще предадеш ли майка ни, в случай че е още е жива? - настоява Преша.
- Не мисля, че накрая бих могъл да взема такова решение.
Преша го сграбчва за ризата.
- Кажи? Би ли го направил? За да спасиш Лайда. Аз вече го направих. Пожертвах дядо си. И сега той е мъртъв. Съществувала ли беше възможност да го спаси? Ако бе последвала заповедите...
Партридж се взира настойчиво в нея.
- Ами Брадуел?
Въпросът я хваща неподготвена.
- Откъде изобщо ти хрумна да ме питаш такова нещо?
- На какво си готова, за да го спасиш?
- На мен никой не ми е предлагал да предам майка си, за да спася него -отвръща Преша. Дали не я укорява заради чувствата й към него? - Така че няма никакво значение.
- Ами ако трябваше да избираш?
Преша не знае какво да отвърне.
- Бих предпочела да предам себе си.
- Но, ако няма такъв вариант?
- Партридж - прошепва тя. - Те чуват и виждат всичко това.
- И бездруго вече не ми пука - казва той. Очите му са насълзени, гласът му трепери. - Седж. Брат ми. Той не е мъртъв. А е един от тях.
- От кои?
- Специалните сили - отвръща Партридж. - Той е един от войниците там горе. Превърнали са го във... дори не знам дали това е още той. Нямам представа какво са сторили с душата му. Не можем да...
Мъжът пред тях се обажда отново:
- Насам - гласът му е дълбок и нетрепващ. - Ето къде сме.
Партридж посяга да хване ръката й, но вместо това улавя главата на куклата. Преша очаква той да се отдръпне, но това не се случва. Обхваща с длан главата на куклата, все едно е ръката й, и я поглежда.
- Готова ли си?