- Точно това се случва с баща ми - отвръща Партридж, сякаш едва сега го осъзнава. - А аз мислех, че клати глава, защото ми е ядосан, несъзнателно давайки израз на презрението си. Ето защо е толкова важно за него да открие лекарствата.
Арибел замръзва за момент, при което цялото й тяло се изопва.
- Значи, той е жив?
- Да - отвръща Партридж.
- Имах причини да смятам, че е мъртъв.
- Какви причини?
С помощта на щипците тя разтваря яката на ризата си, разкривайки малък участък от кожа точно над сърцето си. Там има шест миниатюрни квадрата, чиито очертания личат едва-едва под кожата й. Три от тях пулсират. Но не и останалите три.
- Всеки от нас имплантира сърдечния пулс на другия под кожата си, за да знаем дали е оживял. Нещо като пулсираща татуировка - тя посочва първите два безжизнени квадрата. - Тези са спрели. Единият е на Айвън, който загина съвсем млад, скоро след като имплантирахме пулсаторите. Другият спря малко преди Детонациите, а след него и този на баща ти - обръща се тя към Партридж. - Престана да пулсира скоро след Детонациите.
- Той има белези на гърдите - отбелязва Партридж. - Веднъж ги видях. Редица белези, подредени по същия начин.
Арибел поема дълбоко дъх, след което издиша.
- Беше споменал, че е приключил с нас. Щял да ни изтръгне от сърцето си. И точно това е направил. Наистина ни е изтръгнал - казва тя, - само че с нож. В това има смисъл. Така няма да знае дали сме живи, но е бил готов да пожертва това знание, за да ни накара да вярваме, че е мъртъв.
- Ами оцелелите? - пита Преша.
Тя посочва едно след друго пулсиращите квадратчета.
- Бартранд Кели. Авна Гош. И Хидеки Иманака.
- Баща ми!? - възкликва Преша.
Тя кимва.
Очите на Преша се наливат със сълзи.
- Мислиш, че е още жив?
- Това, че неговото сърце бие, ми помага да остана жива.
- Но защо са тези татуировки? - пита Партридж. - Каква е връзката межд всички вас?
- Идеализъм.
Тя се приближава към масата и включва компютрите. Екраните светват. Радиоапаратите изпращяват.
- Всички ние бяхме вербувани от „Най-добрите от най-добрите“. От тази група бяха избрани двайсет и двама души, които да подготвят сценарий за края на света. Тогава бяхме шестнайсет-седемнайсетгодишни. Бяхме още деца. От всички тези хора баща ти сформира една вътрешна група. Смяташе, че имаме нужда от вътрешен кръг. Той беше гениален и заблуден. Умът му още преди подобренията работеше с невъобразима скорост. Едва по-късно осъзнах колко луд е бил от самото начало - тя поглежда отново към медальона-лебед. - Това колие го имам от баща ти, Преша. Знаех какво пише вътре. В първите години лебедът беше важен за нас седмината - той беше символ. Но после операция „Феникс“ погуби лебеда и символът се превърна в птица, която възкръсва от пепелта. Идеята беше на Елъри Уилъкс. Хидеки искаше аз да бъда лебедът, превърнал се във феникс и оцелял след всичко онова, което знаехме, че предстои. Наричаше ме неговия феникс - тя затваря очи, напълнили се със сълзи. - Всичко започна като едно благородно начинание. Целта ни беше да спасим света, а не да го погубим.
- Но защо си заминала за Япония? - обажда се Преша.
- Иманака, твоят баща, беше много напреднал в работата си. Японците са запознати от личен опит с радиацията и атомните бомби. Никой не можеше да се мери с тях в сферата на защитата и устойчивостта срещу радиация. Проуванията му имаха пресечни точки с работата ми в областта на лечението на травми чрез биомедицинската нанотехнология. Затова Елъри, бащата на Партридж, настоя да замина, за да проверя дали Иманака не е постигнал напредък с обратимостта на процеса. Боеше се, че един ден тялото му ще започне да дегенерира. Искаше да се добере до тази информация на всяка цена. И предполагам, че все още иска. Повече отвсякога.
Тя поглежда към Преша с ясното съзнание за имплантирания в нея бръмбар.
- Накъде там навън има и други оцелели. И ако Гош, Кели и Иманака са живи, значи, броят им е още по-голям. Елъри не би желал разгласяването на подобни новини в Купола. Но знам, че това е вярно. Досега не съм успяла да установя контакт с никого извън радуис от сто мили оттук - радиовълни, сателити... Нищо не работи. Куполът блокира всички тези канали за предаване на информация. Но аз не съм изгубила надежда.
Преша се замисля за света Уи и за Брадуел, коленичил пред малката статуя зад пропукания плексиглас. Надежда.