Тя повдига протезите на ръцете си и посочва към един компютърен екран. Преша веднага разпознава показана там карта - на нея се вижда пазарът, Руините и бръснарницата на Преша.
- Чипът представляваше малка примигваща светлинка на екрана, скакалецът също беше там - винаги някъде наблизо. Понякога двете светлинки бяха толкова близо една до друга, че нямаше друго обяснение, освен че го държиш в ръката си. Така тази светлинка започна да ми разказва твоята история. Нощем тя беше неподвижна - винаги замираше на едно и също място, по едно и също време. А сутрин ставаше активна. Скиташе по малко навън, с после се връщаше у дома. Това беше историята на дете, за което се полагат грижи - дете с установени навици. Дете, което е здраво. И което се чувства добре на мястото, където се намира. С теб всичко беше наред, нали? Имало е някой, който се е грижил за теб и те е обичал?
- Да - кима Преша, докато сълзите се стичат по бузите й. - Наистина имаше един човек, който се грижеше за мен и ме обичаше.
- Преди няколко дни обаче светлинката ти напусна това място и повече не се върна там. Беше навършила шестнайсет и се тревожех заради ОСР. По същото време дочухме слухове за появата на Чист и тогава онзи стар скакалец от първото ято се завърна. Това беше твоят скакалец - тя отваря едно чекмедже в шкафа под компютърното оборудване. От чекмеджето се излъчва топло сияние. Това е инкубатор и вътре на едно малко парче плат лежи Фридъл. - Не донесе никакво съобщение. Реших, че може да е чисто съвпадение, но предвид всичко случващо се напоследък, се надявах да е знак.
- Фридъл - изрича Преша. - Той добре ли е?
- Уморен е от пътуването и сега се възстановява. Той е доста стар. Но някой е поддържал грижливо всички негови фини частици.
Фридъл килва глава на една страна и размахва леко крилото си, издавайки серия щракащи звуци.
- Стараех се - отвръща Преша, докосвайки гърба му с показалец. - Не мога да повярвам, че е успял да стигне до тук. Дядо ми... - при тази дума гласът й пресеква. - Него вече го няма. Но преди това сигурно го е освободил.
- Най-добре Фридъл да остане тук - обажда се Партридж. - Така ще бъде на сигурно място.
Този незначителен акт - това, че Фридъл беше оживял, я изпълва със странна необяснима надежда.
- Преша - обръща се към нея Арибел, - налага се да кажа на Партридж някои неща, които Куполът не бива да чува.
- Ще почакам в коридора.
Преша се обръща към Партридж. Докосва го по ръкава.
- Подготви я - прошепва му тя. - Седж. Той не е момчето, което помни.
- Да, знам.
Преша се приближава към майка си и я целува по бузата.
- Няма да се бавим - казва майка й.
Партридж Сигнус 17
- НЕ РАЗПОЛАГАШ С ЛЕКАРСТВОТО, НАЛИ? - пита Партридж.
- Лек срещу ускорената клетъчна дегенерация? - тя поклаща глава. - Не. Знаехме за намеренията на баща ти. Знаехме, че се е обърнал срещу нас и че е опасен.
- Как разбра?
- Той ме предаде.
- Не го ли предаде и ти? - думите се изплъзват толкова бързо от устата му, че дори самият той остава изненадан.
Тя го поглежда и отвръща:
- Заслужих си го. Но се оказа, че той не е човекът, за когото го смятах.
- Понякога е трудно да бъдем, каквито искаме.
Партридж се замисля за Седж. Възможно ли е брат му да стане какъвто преди? Има ли шанс майка му да го спаси?
- Слушай, има неща, за които трябва да научиш. Баща ти приемаше препарати за мозъчно стимулиране, когато беше още млад и преди да бъдат проведени всички тестове - тя свежда поглед надолу. - В навечерието на Детонациите мозъкът му беше претърпял пълно кодиране. Каза ми, че трябвало да стимулира мозъка си, за да може да създаде този нов свят. Човешки същества, достойни за обетованата земя - Новия рай. Почти не го виждах. Беше ми казал, че вече не спи. А само мисли. Мозъкът му беше пламнал. Синапсите малко по малко изгаряха мозъка му. Но въпреки това той смяташе, че...
- Какво? - пита Партридж.
- Куполът не беше просто работа. Куполите винаги са били негова фиксидея. Да можеше да го чуеш какви лекции изнасяше за древните култури, когато беше на деветнайсет... Представяше си как стои на върха на човешката цивилизация. Знаеше, че ще дойде време тялото му да заплати заради препраратите за мозъчно стимулиране. Но смяташе, че ще намери решение на проблема. А щом започна да ги приема, повярва, че може да живее вечно.
Партридж поклаща глава.
- Спомена, че в началото си се занимавала с биомедицинска нанотехнология с приложение в лечението на травми. Наясно съм какво означава това.
Замисля се за Арвин Уийд, който все бръщолевеше нещо за самовъпроизвеждащите се клетки.