- Защо не си изпробвала тези лекарства върху себе си? Няма ли начин да накараш костните клетки да образуват нови кости? Мускули? Кожа? Тук нямаш ли от тези лекарства?
- Разбира се, че имам. Най-различни при това. За някои от тях сигурно си чувал. Те са с много мощно действие - тя отваря едно чекмедже, разкривайки множество шишенца, наредени в специално направени жлебове.
- В какъв смисъл мощни?
- Те съдържат част от отговора за обратимостта. Баща ти има нужда от лекарствата в тези шишенца, но освен тях му трябва и още една съставка, която не е сигурно дали съществува. Върху нея работеше друг член на екипа ни. Но най-важното, от което има нужда, е формулата, по която да смеси тези две съставни части.
- Съществува ли такава формула?
- Преди съществуваше, но вече не съм сигурна в това.
Партридж се замисля за оръжията, вградени в ръцете на брат му, за главата на куклата на Преша, за птиците на Брадуел, за Ел Капитан и Хелмут.
- Тези лекарства могат ли да разрушат срастванията?
Майка му стиска силно очи, сякаш почувствала внезапна болка, след което бавно завърта щипците. Тя поклаща глава.
- Не - отвръща ядосано. - Не могат да разделят тъкани. Могат да ги съединяват и изграждат наново. Баща ти възнамеряваше съвсем предумишлено да добави тази биосинтезираща нанотехнология към коктейла от бомби с единствената цел оцелелите да се сраснат със света около тях и по този начин да създаде една нисша човекоподобна раса, едно ново съсловие от роби, които да им служат в Новия рай, когато земята се възстанови. Трябваше да кажа на хората. Трябваше да го напусна и да потърся начин да ги защитя. Само че се провалих.
Това е истинската причина да замина заедно с теб за Япония, където срещнах бащата на Еми - на Преша, който беше един от седмината. Трябваше да издам възможно най-много от тайните на баща ти.
- Но защо не си изпробвала тези лекарства върху себе си?
- По една-единствена причина - лекарствата не са усъвършенствани напълно. Действието им не винаги спира, когато трябва. Но дори лекарствата да бяха съвършени, знаеш ли защо не бих ги използвала?
- Не - отвръща ядно Партридж. - Не знам!
- Защото това би означавало да потуля истината. А истината е моето тяло. То е доказателство за случилото се.
- Но това не е необходимо.
Тя поглежда ръката му.
- Какво е това?
- Направих малка саможертва - отвръща той.
- Искаш ли си отново пръста?
Той втренчва поглед в превръзката, потъмняла по краищата от засъхнала
кръв. Накрая поклаща глава.
- Не.
- Тогава сигурно ме разбираш - тя затваря чекмеджето. - Пропилях огромна част от живота си да съжалявам за какво ли не. Партридж, голяма част от вината за това е моя.
Тя започва да плаче.
- Ти нямаш никаква вина - отвръща Партридж.
- Трябваше да престана да гледам назад. Всичко това ме изяждаше отвътре. Като ви гледам двамата със сестра ти, лесно мога да си представя какво бъдеще ни очаква.
- Има още едно нещо, което баща ми иска - казва Партридж.
- Какво е то? - поглежда го тя. Очите й приличат толкова много на неговите, но в същото време са толкова различни. Припомняйки си колко много му бе липсвала, за миг дъхът му пресеква. Той свежда поглед надолу, за да се овладее.
- Той иска теб.
- Мен ли? Защо? Няма достатъчно лакеи, които да му прислужват?
- Карузо спомена, че сте планирали аз да бъда лидерът отвътре. Какво означава това?
- Ами това, което чуваш. Ти щеше да бъдеш нашият лидер, щеше да установиш контрол върху баща си и върху Купола. Вътре имаме внедрени клетки. Една доста голяма мрежа.
- Внедрени клетки ли? - учудва се Партридж.
- Хора, живеещи в Купола, които са на наша страна - обяснява тя.
Тя приближава стола си до бюрото с метален плот. След това отваря едно чекмедже с помощта на щипците и изважда отвътре лист хартия. На него има дълъг списък с имена.
- Куполът не бива да научава за това. В противен случай животът на много хора ще бъде изложен на опасност.
Очите на Партридж пробягват надолу по листа.
- Семейство Уийд? - смайва се той. - Родителите на Арвин? И бащата на Олгрин Фърт? Но нали Олгрин ще започва елитна подготовка за Специалните сили? - Той продължава да преглежда списъка.
- Гласингс - изрича той и си припомня разговора си с преподавателя, сложил папийонка за танците. - Той ме насърчи да взема вещите ти от Архива за лични загуби - обяснява Партридж. - Каза ми, че винаги, когато имам нужда, мога да поговоря с него и че не съм сам.
- Дюранд Гласингс - изрича майка му. - Той е важен за нас. Най-близката ни връзка с теб.
- Преподава ми по световна история.
- Той беше човекът, който трябваше да ти обясни всичко - казва тя.