Партридж е изумен.
- Но аз изобщо не съм лидер - отвръща той. - Не съм в състояние да
командвам никакви внедрени клетки, а още по-малко да превзема Купола.
- Чакахме да получим знак, че си готов. И вече го забелязахме.
- Какво по-точно?
- По ирония на съдбата това беше твоето бягство.
- И какво ще правим сега? - пита Партридж. - Те искат да те предадем заедно с всички медикаменти в лабораторията ти.
- Ами, ако откажем?
- Взели са заложник - отвръща Партридж. - Едно момиче на име Лайда.
Когато произнася името й, гласът му звучи пресипнало.
- Лайда - изрича майка му. - Май означава много за теб?
Той кима.
- Ще ми се да не беше така.
- Напротив.
- Тя рискува живота си заради мен. И аз също съм готов да рискувам своя заради нея. Но не мога да рискувам твоя.
- Можем да им дадем онова, което смятат, че искат. Ще събера някакви лекарства и докато открият, че са безполезни, вие ще бъдете вече на сигурно място - казва тя. - Така ще спечелиш време. Но независимо от това, Партридж, накрая ще се наложи да влезеш в битка.
- Не мога. Аз не съм Седж. Лидерът беше той. А не аз.
- Как така беше? - пита тя. - Какво се е случило с него?
- Бяха ми казали, че е мъртъв. Самоубийство. Само че той е жив. В момента е горе. Обаче е на страната на противника - той е войникът, който държи заложницата. Куполът го е превърнал в полумашина, полуживотно. Не знам как да го опиша. Но по гласа му разбрах, че е той. Навсякъде бих го познал.
- Искам да го видя - казва тя.
- Значи, искаш да се качиш горе? Да се предадеш?
- Не ме е страх да се изправя пред баща ти.
- Но той може да те убие.
- И без това съм полумъртва.
- Това не е вярно - в известен смисъл майка му е по-жива от повечето хора, които е срещал.
- Партридж, знам, че можеш да се справиш. Можеш да вземеш властта и да помогнеш на всички. Чисти, така ви наричат, нали? Но какво означава това всъщност?
Не е сигурен как точно да отговори. Ще му се да знаеше. Ще му се думите сами да изскочат от устата му. Но това не се случва.
- Връзката ни с хората в Купола е много слаба, а след бягството ти прекъсна напълно. Би било добре да знаехме, че са още с нас.
- Можеш да бъдеш сигурна в това - отвръща Партридж. - Изпратили са съобщение по Лайда. Нещо съвсем просто: „Кажи на лебеда, че сме готови“.
- Сигнус - промълвява тя.
Изведнъж от горе долита трополене. Цикадите се раздвижват и започват да кръжат неспокойно из стаята.
Автоматична стрелба.
Ел Капитан
Над земята
ЕЛ КАПИТАН СТОИ С РЪЦЕ НА ТИЛА, също като Брадуел, който се намира малко по-надолу от него. Нареждат на Хелмут също да вдигне ръце, но Ел Капитан им обяснява, че си губят времето, защото е слабоумен.
- В побърканата му глава не се свърта нито една мисъл.
- Нито една мисъл - повтаря Хелмут.
Войниците би трябвало да са наясно с този факт. Нали ги бяха наблюдавали двамата с брат му в гората, където тези същества изглеждаха толкова грациозни, силни и спокойни. Ел Капитан забелязва онзи от тях, който навярно му беше оставил оскубаната кокошка и яйцата. Сигурен е, че това е войникът, който държеше момичето в бяло - изглежда, наскоро е напуснало Купола, тъй като дрехите му бяха по-бели от всичко, което е виждал от Детонациите насам. Струва му се, че от време на време същият този войник го поглежда с неочаквано човешки израз в очите. Преди хранеше доверие към тях, но явно е грешал. Защото най-вероятно ще ги убият, него и Хелмут, в този горски пущинак. Ще убият всички тях. И това ще бъде краят.
Прибрали бяха всичките им оръжия. Седят събрани накуп като подпалки за огън. Момичето е напълно притихнало. Но Ел Капитан се пита дали не е изпаднала в шок. Красива е, дори прекалено. Дали Специалните сили имат сексуални потребности? Момичето има ли причина за безпокойство? Или са кастрирани като кучета?
Войникът, който беше държал момичето, напуска поста си до нея и пристъпва към Ел Капитан. Намира ребрата на Ел Капитан, малко над бедрото на Хелмут, и навира в тях дулото на пушката си. После се обръща към спътниците си и казва:
- На този му нямам доверие.
Ел Капитан се пита дали това не означава, че смята да го застреля. Той се стяга целият, ала войникът просто държи пушката опряна в ребрата му.
- Шум в нашия периметър - казва войникът. - Разузнайте набързо. Аз ще поддържам реда тук.
Очевидно този е водачът.
Останалите войници незабавно се подчиняват на заповедта и безшумно потеглят в различни посоки.
Войникът, чието високотехнологично оръжие хвърля отблясъци по ръцете му, прошепва на Ел Капитан: