Ел Капитан чува гърмеж и решава, че Брадуел е мъртъв, ала този, който пада на земята, е войникът. Тогава Ел Капитан забелязва, че лидерът е успял да заеме подходяща за стрелба позиция. Атаката на Брадуел му беше спечелила време да се придвижи, въпреки ранения си крак. Остава един-единствен враг, който придържа с ръка простреляния си стомах. Той се нахвърля върху невъоръжения Ел Капитан, който започва да отстъпва лазешком.
Тогава лидерът стреля и разкъсва ръцете на войника, парализирайки оръжията му. Войникът надава силен вой. А когато се обръща, за да потърси с поглед лидера, оръжията на раменете му се задействат. Изсвистяват няколко куршума. Единият бръсва раненото рамо на Брадуел, избивайки оръжието от ръцете му. Брадуел, който притиска раната с ръка, изглежда замаян от кръвта и шума. Той се скрива с олюляваща се походка зад една скала и примижава от болка.
Лидерът стреля отново, въпреки че лежи на земята, неспособен да се изправи на крака, а кръвта се събира на локва около него. Куршумите му правят на решето гърдите на войника и оръжията на раменете му. Войникът се опитва да произведе изстрел, ала всичките му оръжия са станали на пух и прах. Олюлява се в кръг с напускащи го сили. Напълно обезумял, той приковава Лайда с поглед и се спуска към нея. Тогава обаче Ел Капитан се хвърля на гърба му и войникът се строполява на колене, изгубил равновесие. Опитва се да даде време на Лайда да избяга, ала иначе е напълно безсилен. Войникът е толкова як, че успява да се изправи на крака. Но Ел Капитан не го пуска, опитвайки се да го удуши.
Тогава пред очите му изникват кльощавите ръце на Хелмут. В тях той държи парче жилав канап, който изглежда изплетен от вълна и човешка коса. Той премята канапа през главата на войника и го увива около врата му. Ел Капитан също сграбчва канапа и двамата с Хелмут опъват рязко надолу с общи усилия. Жилавата връв се впива в гърлото му. Войникът отстъпва назад, драскайки по врата си с чуканчетата на ръцете си.
В този миг се появява Лайда. Тя забива ножа в долната част на стомаха му, натискайки дръжката с все сили.
Войникът се олюлява. Тогава тя изважда ножа и го изтрива в бялата тъкан на гащеризона си, готова отново да го намушка. Но това се оказва излишно. Войникът се строполява напред заедно с Ел Капитан и Хелмут на гърба си.
Ел Капитан дръпва с една ръка канапа - окървавена връв с полепнали по нея късчета плът. Спомня си колко пъти беше казвал на Хелмут да престане с нервното шаване на ръцете си, с онова непрестанно движение зад гърба му.
- Хелмут - казва той, - да не си го изплел, за да ме убиеш с него?
Този път Хелмут не повтаря последните думи на брат си. А мълчанието му е знак на съгласие. За първи път, откакто се помни, Ел Капитан се гордее с брат си.
- По дяволите, Хелмут! Мамка му! Та ти си планирал да ме убиеш!
Тогава се чува някакъв шум. Всички застиват в напрегнато очакване. Може би е избягалият войник, решил да се промъкне обратно. Оказва се обаче, че звукът идва от полукръглия прозорец на земята. Появяват се две ръце, които се залавят за рамката, и тогава Партридж се изтласква нагоре, сякаш излиза от гроб.
Партридж
Целувка
КОГАТО СЕ ИЗПРАВЯ НА КРАКА, Партридж обхваща с поглед касапницата наоколо. Ел Капитан и Хелмут са целите в кръв и охлузвания. Брадуел е с голи гърди и от рамото му, само че този път другото, отново тече кръв. Той е коленичил с наведена глава, а гърдите му се повдигат и отпускат тежко. Да не би да се моли? Ръцете му са сключени. Белият гащеризон на Лайда е покрит с петна от кръв. Изглежда стъписана и диша учестено. Ясносините й очи се впиват в Партридж, а после и в ужасната сцена пред тях.
Наоколо са пръснати телата на войниците. На гърдите на единия зее огромна рана. Другият е прострелян в корема, а ръцете му представляват две окървавени чуканчета. Третият е улучен в главата. На тила му се вижда малка дупка, ала щом заобикаля от другата страна, Партридж установява, че лицето му го няма.
- Какво става тук? - усеща, че му прилошава, коленете му омекват. - Какво става тук?
Тогава той зърва брат си, наполовина скрит в храстите. Партридж се спуска натам и се отпуска на колене до него.
- Седж - изрича той.
Мускулът на десния му крак е разкъсан от куршумите. По гърдите му има кръв. Тя се процежда на капки върху коленете на Партридж.
- Господи - възкликва той. - Не, не.
Гърдите на брат му се повдигат и отпускат неравномерно. Навежда глава към лицето на Седж с неговия огромен череп и масивна челюст.