- Тръгваме - повтаря Хелмут.
Всички се качват вътре. Партридж и Лайда сядат отзад. А Преша и Брадуел - отпред заедно с Ел Капитан зад волана.
Хелмут се взира навън с празен поглед. Главата му се тресе.
Ел Капитан подкарва колата на заден ход и пита:
- Накъде?
- Преша трябва да се отърве от бръмбарите - казва Брадуел. - Този, който ги е поставил, сега трябва да ги извади.
Навлизат отново в Мъртвите земи, но този път се отправят на юг, заобикаляйки хълмовете.
- Фермерската къща - казва Преша. - Трябва да отидем от другата страна на този хълм.
- Как е възможно тук да има фермерска къща? - пита Партридж. Гласът му звучи уморено.
Тогава Преша се замисля за жената на Ингършип, която й беше казала, че няма да й навреди.
- Там имат стриди, яйца и лимонада. И едни такива автоматично затварящи се гумени уплътнения заради прахоляка навън, прекрасен полилей в гостната и културни насаждения, пръскани от полски работници -изрежда тя, опитвайки се да им обясни, ала в същото време се пита дали не е полудяла. Отново вижда лицето на майка си и целувката, с която поздравява по-големия си син. Спомня си как натиска спусъка, а после майка й е мъртва. Всичко това се случва отново и отново в съзнанието й, сякаш на забавен каданс. Преша се свива напред. Отваря и затваря очи. Всеки път, щом ги отваря, вижда главата на куклата, втренчила поглед в нея. Ето как я беше разпознала майка й. По тези тракащи клепачи и пластамсови мигли, по малките ноздри и дупчицата между устните.
Около тях се надигат Пясъчни създания, които стават все по-малко, когато пустинната земя започва да отстъпва пред тревистата растителност. При все това Пясъчните създания излизат напред и ги обграждат. Но Ел Капитан прегазва едно и останалите се разпръскват.
Тогава Брадуел крещи, че вижда нещо:
- Не е Пясъчно създание. Това е войникът от Специалните сили.
Колата свива покрай хълма. Тогава войникът скача от една издадена напред скала и се приземява тежко на покрива на автомобила. Преша вдига поглед нагоре и вижда двете вдлъбнатини, оставени от ботушите му.
Брадуел грабва пушката в краката на Ел Капитан, зарежда я, после се прицелва нагоре и стреля, пробивайки дупка в металния покрив. Куршумът уцелва крака на войника. Той се строполява на покрива, но все пак успява да се задържи върху колата.
Ел Капитан се опитва да се отърве от него с рязко завъртане на волана първо наляво, а после надясно, но и това не помага. Войникът се надвесва над един от страничните прозорци и засилва към него здравия си крак, разбивайки стъклото. После се пресяга вътре и сграбчва Партридж за гърлото, но Партридж е въоръжен с месарска кука и със собствената си необичайна бързина. Той извива ръка зад широкия гръб на войника и забива куката по средата между двете плешки.
Войникът надава дрезгав стон и отпуска хватката си, при което Партридж се тръшва обратно на седалката. Въпреки всичко войникът продължава да се държи за колата. Той извива свободната си ръка зад гърба си, опитвайки се да достигне куката. Тогава Брадуел смъква стъклото на прозореца си, показва се навън до половината и зарежда, ала преди да успее да стреля, войникът го забелязва и се хвърля към него, изтегляйки го от колата. Двамата се приземяват тежко на земята, претъркулват се и накрая спират.
Преша иска да изкрещи - не и Брадуел. Няма да понесе да изгуби още някого. Няма да го допусне. Стига толкова смърт. Тя посяга към дръжката на вратата. Оказва се заключена.
- Отключи! - кресва тя.
- Не! - отвръща Ел Капитан. - Не можеш да му помогнеш! Прекалено опасно е!
Тя започва да блъска по вратата с главата на куклата.
- Пусни ме навън!
Партридж се пресяга през облегалката, улавя ръцете й и я притегля назад.
- Преша, недей!
Тогава Лайда й казва:
- Използвай пушката. Прицели се.
Преша грабва пушката и се подава през прозореца.
Ел Капитан свива леко, за да й осигури по-добра позиция за стрелба.
- Бъди готова, когато се разделят. Може да имаш само един шанс.
Войникът се опитва да се изправи, ала мускулът на крака му е разкъсан. Освен това продължава да се гърчи от болка заради забитата в гърба му кука. Стиснал е Брадуел за гърлото, само че момчето го изритва в раната, забива лакът в корема му и накрая се изправя на крака. Привлечено от кръвта на войника, едно Пясъчно създание обикаля в кръг около тях, също като лешояд, само че отдолу. Вдигат се облаци пепел, които им пречат да виждат. Брадуел изритва войника в стомаха. Тогава обаче войникът го сграбчва и го хвърля назад. Брадуел се строполява тежко на земята, оказвайки се лице в лице с Пясъчното създание. Той започва да отстъпва бавно назад. Войникът спира и очевидно оглежда раната на крака си.