Брадуел сграбчва дръжката на месарската кука и я изтръгва от гърба на войника. Веднага след това се хвърля назад, падайки тежко на земята.
Преша поема дъх, освобождава го до половината и стреля.
Войникът се завърта и се строполява на земята.
Брадуел скача на крака, а птиците на гърба му пляскат с крила като обезумели. С едно бързо движение на ръката разсича Пясъчното създание с месарската кука. „Красив е, мисли си Преша - с тези превързани рамене, сякаш е получил бойно кръщение, със силната челюст и искрящи очи.“
Ел Капитан спира до Брадуел и освобождава заключващия механизъм, но Преша вече е успяла да изскочи навън през прозореца. Тя прихваща с ръце Брадуел и му помага да стигне до колата. После отваря вратата и двамата влизат вътре. След това я затръшва подире си и впива очи в Брадуел. Тя вдига ръка и докосва една рана на долната му устна.
- Не умирай - казва му тя. - Обещай ми, че няма да умреш.
Ел Капитан включва на скорост и форсира двигателя.
- Обещавам да опитам - отвръща Брадуел.
Тя поглежда през задния прозорец. Още няколко Пясъчни създания се събират около тялото на войника. Едното се надвесва над него, извивайки гръб като кобра. Войникът бива погълнат от земята и от него не остава нито следа.
Брадуел вдига ръка и погалва косите й. Тя го обгръща с ръце и се заслушва в биенето на сърцето му, затворила плътно очи. Представя си как остава така завинаги, загърбвайки целия свят.
Скоро след това Брадуел казва:
- Пристигнахме.
Тя вдига глава в мига, в който свиват зад един ъгъл, и пред тях се откриват редици с културни насаждения, а после и дългата алея, извеждаща до самите стълби на предната веранда и жълтата фермерска къща. За миг Преша си представя, че пътуват към дома.
Но щом се приближава, забелязва, че през един от прозорците се развява нещо малко, приличащо на знаменце, но всъщност се оказва кърпа за ръце с кървавочервена ивица, минаваща точно през средата. Преша мушва ръка в джоба си и изважда оттам картичката, която жената на Ингършип й беше дала като символ на нещо. Но какво означава този символ? „Трябва да ме спасиш.“ Не бяха ли това точните думи на жената?
Партридж
Пакт
МАЙКА МУ НЕ Е МЪРТВА. И Седж не е мъртъв. В съзнанието на Партридж това изглежда невъзможно. Сигурно има някаква грешка, която ще може да оправи по-късно. В академията понякога също ставаха грешки - най-вече субективни грешки, човешки грешки. Баща му е виновен. Той е човешко същество. И това е човешка грешка.
Или може би е някакъв тест. Баща му е закачил чертежите на стената и после е дал снимката на Партридж с надеждата или дори с ясното убеждение, че той ще използва тази информация. Може би от самото начало, от мига, в който ослепителната светкавица на фотоапарата е блеснала, всичко това е било част от плана му да подложи на изпитание умствените и физически способности на Партридж. А накрая всички ще изскочат от местата, където са се крили от него, също като участници в някаква грандиозно замислена шега или парти изненада. Такова едно обяснение му позволява да си мисли, че майка му и брат му са живи. В упорството си да отхвърли това предположение със съмнителна логика, Партридж си дава сметка, че греши. Една друга част на мозъка не спира да му повтаря, че те са мъртви и вече ги няма.
Марлята, увита около лявата му ръка, скрива отрязаното кутре, но когато Преша започва да разказва за фермерската къща, Партридж изпитва внезапна болка, сякаш пръстът е още там и кръвта пулсира вътре в него. Изобщо не й вярва. И как би могъл? Фермерска къща тук, на това място? Автоматична система за изолиране на вратите и прозорците от прахоляка навън? Полилей в гостната? И всичко това заобиколено от ниви, сред които се разхождат полски работници, разпръскващи пестициди?
Всяка една стрида - отровна или не, би била истинско чудо на науката. Но въпреки това в Купола има лаборатории, в които се извършват опити за възстановяване на естественото производство на храна. Фермата вероятно е дело на Купола. Между двата свята съществуват такива връзки, за които никога не би се досетил. И колата, с която пътуват сега, е доказателство за това. Със сигурност е дошла от Купола. От къде иначе?
Когато Преша описва фермата, Лайда се обажда:
- Пред Купола забелязах следи от гуми. Там има товарен док. Камионите сигурно излизат и се връщат.
Дали не се опитват вече да изпробват напускане на Купола и завръщане у дома, в обетованата земя, която им се полага по право - в техния Нов рай? Благословени. В Купола бяха благословени. Тогава Партридж си спомня думите на майка си: „едно ново съсловие от роби“. В съзнанието му гласът на майка му шумоли лекичко като парче плат. Тогава в гърдите му се надига гняв. Тя е ранена, но нали Седж е там, а и Карузо ще се грижи за нея, също като преди, когато я смятаха за мъртва. Човешка грешка. Не, тя е мъртва. И двамата са мъртви, а и Карузо никога няма да напусне подземното си убежище. Освен него там няма никого. Един ден той също ще умре. И може би този ден ще настъпи съвсем скоро, тъй като бащата на Партридж знае местоположението на бункера.