Партридж се замисля за баща си, който е болен отвътре също като тази къща.
- Когато се приближим, придържай хапчетата близо до главата си - казва на Преша.
- Мисля, че това е прекалено - обажда се Брадуел, като протяга ръка над облегалката и я поставя на гърдите на Партридж.
- Какво? - сепва се Партридж.
Това е напълно в неговия стил. Нея може да я взриви, но не и хапчетата. Баща му е убиец. Той затваря очи за миг, сякаш да проясни зрението си.
Партридж е сигурен, че баща му не е натиснал бутона, преди да се увери, че шишенцето с хапчетата се намира на сигурно място в ръката му.
- Това е за нейна безопасност .
- Той има право - казва Преша на Брадуел.
Партридж си представя как баща му гледа отдалече, улавяйки всяка дума, всеки жест. Той сигурно държи връзка с Ингършип вътре в къщата, защото в този момент на верандата излизат двама млади войници в униформи на ОСР. Те са жалки, но добре въоръжени. Двамата спират до парапета и застават там като часовои.
Ел Капитан присвива очи през предното стъкло на колата.
- Знаете ли кое ме побърква най-много? Това са моите проклети наемници. Не знаят дори как се държи пушка. Което, предполагам, е в наша полза.
- Кое ме побърква - процежда Хелмут с дрезгав шепот.
- Добре, готови ли сте? - казва Брадуел.
Но Партридж иска да каже още нещо. Преди да влязат вътре, искат да сключат пакт, тук, в колата. Но не е сигурен в какво да ги накара да се закълнат.
- Ей, за малко да забравя - казва Ел Капитан, след което изважда нещо от джоба си и го поднася към тях. - Това да е на някого от вас?
В ръката му лежи музикалната кутия на майка му, почерняла от пушека.
- Вземи я - казва му Преша.
- Не - отвръща Партридж. - Задръж я ти.
- Никой друг освен вас двамата не знае мелодията, която свири - казва Преша. - Така че е твоя.
Партридж я взима и я потрива с палец. Примесените с пясък сажди се размазват.
- Благодаря.
Има чувството, че държи нещо есенциално в ръцете си - частица от майка си, която може да запази завинаги.
- Готови ли сме? - пита Преша.
Всички кимат.
Ел Капитан запалва колата и я насочва към къщата. Наемниците не стрелят. Вместо това те хукват обратно и започват да блъскат по вратата. Ел Капитан набива спирачките с леко закъснение и се врязва в стълбите на верандата, които при удара с бронята се изкривяват и разцепват.
Всички излизат от колата. Ел Капитан взима пушката си. Партридж и Лайда са въоръжени с ножове и месарски куки. Брадуел държи нож. А Преша е обвила с длан шишенцето с лекарствата и го притиска към слепоочието си.
- Къде е Ингършип? - надава вик Ел Капитан.
Наемниците се споглеждат неспокойно, но не обелват нито дума. Те са слаби и въпреки загрубялата кожа, изглежда, наскоро са били бити. Откритите части от ръцете и лицето им са покрити с охлузвания и синини.
В този момент се отваря един прозорец на втория етаж, само че от противоположната страна на къщата, а не от тази, от която се развява кърпата с червената ивица. От там се подава Ингършип с вдървени ръце и високо вдигната брадичка. Металните пластини на лицето блестят. Той се усмихва и казва:
- Значи, дойдохте! - гласът му звучи весело, но изглежда така, сякаш се е бил. По откритата кожа на лявата му буза личат следи от нокти. - Лесно ли ни открихте?
Ел Капитан вдига пушката и стреля. Гърмежът предизвиква вълна на ужас, преминала през тялото на Партридж. В съзнанието си вижда отново картината на експлозията - брат си, майка си и кръвта им, пръснала на фини капчици във въздуха наоколо.
- Божичко! - надава вик Ингършип и се свива зад прозореца. - Много нецивилизовано!
Ел Капитан стреля отново, отнасяйки един прозорец на долния етаж.
- Престани! - казва Партридж.
- Нямаше да го уцеля - отвръща Ел Капитан.
- Да го уцеля - повтаря Хелмут.
- Всичко е наред - извисява глас Партридж. - Няма да стреляме.
- Баща ти можеше да обгради това място - провиква се в отговор Ингършип. - Досега можеше да си застрелян. Наясно ли си с това, момче? Държи се толкова мило с теб!
Партридж се съмнява в това. Все пак Специалните сили са новосформиран корпус от елитни бойци. Бяха шестима, ала сега всички са мъртви. Знае също коя е следващата група новобранци - момчетата от академията, които са част от стадото. Но те едва ли са готови да влязат в бой като представители на Специалните сили. Не са имали достатъчно време за такъв вид трансформация и подготовка.
- Той иска нещо, което се намира у нас - казва Партридж. - Нещата са съвсем прости.
След кратка пауза Ингършип пита:
- Лекарството от бункера у вас ли е?
- Ами дистанционното, което може да взриви главата на Преша? - отвръща с въпрос Брадуел.