- Изчакайте в салона! - Ингършип кресва толкова силно, че Преша се стряска.
Лайда хвърля поглед към нея, след което изрича спокойно:
- Ще правим каквото намерим за добре.
Лицето на Ингършип пламва, а следите от нокти придобиват аленочервен оттенък. Той поглежда към Ел Капитан, Брадуел и Партридж.
- Е? - очаква от тях да се намесят.
Тримата се споглеждат.
Накрая Брадуел свива рамене и отвръща:
- Какво? Момичетата вече ти отговориха.
- Е, не бива да позволяваме това възмутително упорство да попречи на плановете ни - с тези думи Ингършип се обръща и започва да изкачва стъпалата едно по едно. А щом стига горе, той отключва една врата с висящ на верижка ключ, който изважда от джоба си.
Влизат в помещение, което на пръв поглед прилича на голяма операционна зала, стерилна и бяла. На една маса под прозореца са наредени метални табли, малки ножове, тампони, марля и един съд, в който най-вероятно има упойващи средства. Всички се събират около операционната маса. Преша предполага, че именно тук са имплантирали в нея бръмбарите и миниатюрната бомба. Не си спомня нищо - с изключение може би на тапетите. Тя прокарва по тях главата на куклата, като в същото време продължава да притиска хапчетата към слепоочието си. Тапетите са бледозелени на малки лодчици. Струват й се необичайно познати. Това ли е видяла, идвайки за миг в съзнание на масата - малки лодчици с издути платна?
- Тук често ли се извършат операции? - пита Брадуел.
- От време на време - отвръща Ингършип.
Войниците изглеждат неспокойни. Те не изпускат от очи нито Ингършип, нито Ел Капитан, несигурни откъде ще дойде следващата заповед.
- Върви да доведеш милата ми съпруга - казва Ингършип на единия.
Войникът кимва и изчезва за не повече от минута-две. Чува се почукване
на врата надолу по коридора, гласове и боричкане. Накрая вратата се затръшва. А войникът се връща заедно с жената на Ингършип. Ръцете и лицето й са покрити със същата найлонова материя, в която са оставени дупки само за устата и очите й, а на главата си носи перука с цвят на мед. Тя е с дълга пола и бяла блуза с висока яка, изцапана с кръв, попила през найлоновата материя на тъмни петна по дрехите й. На едната ръка плътно прилепната материя е скъсана и оттам се подават пръстите й. Някои от тях са покрити с пресни синини, сякаш наскоро са били извити. Вероятно по този начин Ингършип беше получил драскотините по лицето си. Найлоновата материя е съдрана също и от едната страна на челюстта й, разкривайки участък от бледа кожа, една тъмна синина и два дълбоки белега, сякаш пресни следи от изгаряния. Преша се опитва да си спомни точно какво й беше казала жената на Ингършип в кухнята. „Няма да допусна да пострадаш.“ Означава ли това, че й е помогнала? И как?
Ингършип посочва малката кожена табуретка в отсрещния ъгъл на стаята. Жена му прекосява бързо помещението и сяда. Тогава на Преша й хрумва, че жената прилича на едно от онези чучела на Чистите, за които децата използват чорапи. А когато станат готови, ги запалват. Само че очите на жената са изключително живи, пълни с тревога и безпокойство. Тя се взира в лицата на всички новодошли. Тогава погледът й се спира на лицето на Брадуел, сякаш го е познала и се надява той също да я познае. Но когато това не се случва, тя поглежда припряно към Преша и отново свежда очи.
Преша й кимва, питайки се как да разбере какво се крие зад безизразните черти на лицето й.
Жената й кимва в отговор. После бързо навежда глава и втренчва поглед в оголените си пръсти. Дали не очаква от Преша да я спаси?
- Това детска стая ли е било преди? - пита тихичко Лайда, вероятно за да
разчупи напрежението.
- Нямаме право да се възпроизвеждаме - отвръща Ингършип. - Официална заповед. Нали така, скъпа?
Преша е объркана. Какви са тези официални заповеди? Забелязва, че Партридж и Лайда се споглеждат. Сигурно са напълно наясно с правилата. Накрая Преша стига до заключението, че възпроизводството е позволено на едни, но е забранено на други.
- Кутията - казва Ингършип на жена си.
Тя се изправя и взима от поставката с хирургическите инструменти един малък цилиндричен метален контейнер, снабден с метален ключ на панти. Тя е свързана с дълъг сноп жици, втъкнати в малък отвор на стената. После жената се връща на кожената табуретка и поставя контейнера в скута си.
Брадуел се хвърля напред с думите:
- Това е, нали?
Това неочаквано движение стряска жената на Ингършип.
- По-спокойно - казва му Ингършип. - Напоследък сладката ми женичка е малко напрегната.