Какво ли си мислят всички тези хора, вперили погледи в нея? Тя свежда глава на гърдите си, като скрива от тях белега с форма на полумесец и придърпва надолу ръкава на пуловера, покривайки главата на куклата. После им кимва с надеждата, че скоро ще извърнат очи от нея.
- Как се казваш? - пита я момчето с птици на гърба.
- Преша - отвръща тя, съжалила още в същия миг за прямотата си. Да беше използвала фалшиво име. Та тя изобщо не познава тези хора. Дори не бива да е тук. Дава си ясна сметка за това. Иска й се да си тръгне, но се чувства хваната в капан.
- Преша - изрича едва чуто той, сякаш да провери как звучи името й. - И така - обръща се към групата, - да започваме.
Едно момче от публиката вдига ръка. Лицето му е частично обезобразено в резултат на инфекции, пламнали там, където металът на бузата му, някога хром, но сега покрит с ръжда, преминава в нагъната кожа. На това място се вижда изпъкнала ивица болезнено загноила кожа. Не намери ли отнякъде антибиотичен мехлем, това би могло да му струва живота. Преша познава хора, починали от също толкова елементарни инфекции. Лекарството може да се открие на определени сергии на пазара, но само понякога и на много висока цена.
- Кога ще ни позволиш да погледнем в сандъка? - пита той.
- Когато приключа, Холпърн, както винаги досега. Знаеш добре това.
Холпърн се оглежда смутено наоколо и започва да чопли един струпей на бузата си.
Преша чак сега забелязва сандъка, изтикан плътно до стената. Хрумва й, че храната може да е вътре.
Преша започва да разглежда момичетата в публиката. Едната има телени жици на врата. Ръката на друга е свита плътно около металната дръжка на велосипед, която е отрязана с трион и стърчи от китката й като счупена кост. Преша е учудена, че те не крият деформациите си. Първата би могла да носи шал, а втората - да нахлузи чорап на ръката си, подобно на самата нея. На лицата им обаче са изписани твърдост и самообладание, граничещи с гордост.
- За онези от вас, които са тук за първи път, - подхваща момчето с птици на гърба, хвърляйки поглед към Преша, - аз съм един от мъртвите.
Това означава, че той е в списъка на починалите по време на Детонациите. И ОСР не го търси. Което в края на краищата не е чак толкова лошо.
- Родителите ми бяха професори и починаха още преди Детонациите. Развиваха опасни идеи. Разполагам с останките от една книга, върху която двамата работеха заедно и от която черпя голяма част от сведенията си. След смъртта им ме изпратиха при леля ми и чичо ми. Така че, когато избухнаха Детонациите, живеех при тях. Те не оцеляха. Затова от деветата си година насам преживявам съвсем сам. Името ми е Брадуел, а това е „ История на сенките“.
Брадуел. Изведнъж си спомня слуховете, които е чувала за него -опозиционер, който се занимава с теория на конспирацията и проповядва сред Руините. Чувала е, че оспорва голяма част от твърденията, свързани с Детонациите и Купола, и най-вече онези, които издигат в култ Купола, представяйки го погрешно като нещо божествено, като някакъв милостив, но далечен бог. Въпреки че не е сред хората, които боготворят Купола, Преша го беше намразила заради идеите му. На кого са притрябвали тези теории на конспирацията? Злото вече е сторено. Връщане назад няма. Какъв е смисълът да чоплят все едно и също?
А сега, като го гледа как говори и крачи насам-натам с ръце в джобовете, в нея започва да се заражда омраза и към самия него. Той е арогантен параноик. Бълва теориите си за ръководителите на Купола. Твърди, че разполага с доказателство, че именно те са предизвикали тази тотална разруха, за да заличат всички хора от лицето на земята с изключение на една малка група избраници, намиращи се под закрилата на Купола. И Куполът е създаден единствено с тази цел, а не като прототип за защита срещу вирусни атаки, екологични бедствия или нападения от други държави. И също, че идеята била да оцелеят само шепата избраници в Купола, където щели да изчакат, докато земята не се възстанови сама, и тогава щели да се завърнат. Да започнат на чисто.