Тогава тя вижда Групитата, появили се от една от страничните улици. Съществото, наброявало преди седем или осем души, сега представлява едно-единствено масивно туловище, притежаващо богат асортимент от ръце и крака и лъщящи с хромови отблясъци лица - обгорени, с вплетени в тях метални жици, а някои сраснати - две лица ведно. Пияни са - познава се по начина, по който се олюляват насам-натам, а също и по пиперливите ругатни. Войникът зад кормилото хвърля един поглед в огледалото за обратно виждане, но изгубил интерес, изважда джобното си ножче и започва да чисти ноктите на ръцете си.
- Давай каквото имаш! - надава вик едното Групи.
- Дай го насам! - подканя го друго.
- Не мога - отвръща гласът под качулката. - Не е нищо особено. За вас няма да бъде от никакво значение.
- Дай го тогава! - казва едно Групи.
В този момент една ръка се стрелва напред и цапардосва фигурата с качулката. Момчето пада на земята и изпуска чантата, която се стоварва на няколко крачки от него. Ето защо го преследват. Щом като не е важно, тогава защо отказва да им го даде. Групитата могат да бъдат доста злонравни, особено когато са пияни.
Фигурата с качулката посяга към чантата с такава бързина и увереност, че ръката му отскача като стрела от тялото, а после обратно. Групитата са объркани от това неочаквано движение. Някои понечват да отстъпят назад, ала останалите не им позволяват.
Фигурата с качулката се изправя с такава неестествена бързина, че полита назад, сякаш изгубила равновесие. Преди да успее да се съвземе, едно от Групитата изритва момчето в стомаха, след което всички вкупом се хвърлят напред - едно общо масивно туловище.
„Могат да го убият - мисли си Преша, обзета от презрение към фигурата с качулката за това, че просто не им даде чантата.“ Тя притиска силно очи. А наум си повтаря да не се въвлича в тази история. „Остави го да умре - казва си тя. - Какво общо има това с теб?“
Но тогава отваря очи и поглежда към улицата. На отсрещната страна съглежда един бензинов варел. Войникът зад кормилото си подсвирква с уста песента, звучаща по радиото, продължавайки все така да чисти ноктите си с джобното ножче. Така че тя изува тежката си обувка - сабото с неговата дървена подметка - и я запраща с все сили към варела. Прицела си го бива, тъй като сабото пада право в целта. Варелът издава кънтящ басов звук.
Групитата се оглеждат наоколо с изписан страх и объркване на тъпите им лица. Изпълзял от Руините Звяр ли е това? Или клечащ в засада отряд на ОСР? И преди са били нападани, убеждава се Преша от начина, по който се оглеждат подплашено на всички страни. И, разбира се, самите те също нападат хора.
Това краткотрайно отвличане на вниманието им предоставя на фигурата с качулката достатъчно време да се изправи на крака, този път доста по-бавно и несигурно, и да побегне нагоре по хълма. Момчето е бързо и въпреки че накуцва, развива невероятна скорост. По непонятна за нея причина той се носи право към камиона, а накрая се промъква пълзешком под него и замръзва. Групитата се озъртат нагоре по улицата. Щом забелязват камиона, вероятно за първи път, с недоволно сумтене се отправят обратно в посоката, от която са дошли.
Преша едва се сдържа да не кресне на фигурата с качулката. Не стига че беше отвлякла вниманието на Групитата, и то пред отряда на ОСР, а той да намери да пропълзи точно под техния камион? Войниците напускат сградата с неизменното трополене на тежки ботуши.
- Чисто! - провиква се към шофьора онзи, който има питбул на мястото на единия си крак.
Другите двама се покатерват в задната част на камиона, а той скача обратно на предната седалка. Шофьорът оставя ножа и кимва. Втората глава също се раздвижва, климайки над рамото му. Тогава той запалва мотора, включва на скорост и потегля.
Преша поглежда нагоре и съзира едно лице, надничащо през задното стъкло на камиона - едно лице, потънало наполовина в сянка, лице, осеяно с парченца метал, и с уста, залепена с тиксо. Лице на непознат. Всъщност на дете, също като нея. Тя прави крачка напред към момчето в камиона, напускайки прикритието на сенките - просто не може да се сдържи.
Камионът свива зад ъгъла. И улицата се изпълва с тишина. Това можеше да е тя.
След потеглянето на камиона фигурата с качулката остава да лежи без никакво прикритие на улицата. Момчето вдига поглед и вижда Преша. Качулката се е изхлузила от главата му, разкривайки късоподстригана коса. Той е висок и слаб, без нито един белег, драскотина или следа от изгаряне на чистото бледо лице. На земята до него лежи небрежно нагънат дълъг шал. После той грабва чантата и шала, изправя се бързо на крака и зашеметен и объркан се оглежда наоколо. Но тогава се олюлява, сякаш главата му е натежала, политайки назад към канавката. Той се строполява на земята, а черепът му издрънчава силно, удряйки се в цимента.