Той се връща при нея тичешком и прикляка на едно коляно.
- Ето я. Дай си крака.
- Няма нужда - отвръща тя. - Мога и сама.
Страните й са поруменели. Чувства се неловко и в същото време му е ядосана. За кого се мисли, по дяволите? Някакъв Чист, който винаги е живял в безопасност и никога не се е сблъсквал с истински трудности. Може и сама да обуе собствената си обувка. Да не е дете? Тя се навежда, издърпва обувката от ръката му и я нахлузва на крака си.
- Е, какво ще кажеш? След като ти помогнах да намериш обувката си, ще ми помогнеш ли сега и ти да открия улица „Ломбард“, или поне каквото е останало от нея?
Изведнъж я обзема страх. Все пак той е Чист и би било прекалено опасно да се навърта около него. Мълвата за неговата поява ще продължи да се разпространява, без да могат да я спрат. А научат ли хората, че тук със сигурност има Чист, тогава той определено ще се превърне в мишена - било то с разперени широко ръце, или не. Някои ще пожелаят да излеят гнева си върху него. Все пак той представлява хората от Купола - богаташите и щастливците, които ги изоставиха да тънат в страдание и смърт. Други ще искат да го заловят, защото може да им послужи като средство за получаване на откуп. А ОСР ще се домогват до него заради тайните му или за да го използват като стръв.
Нима тя не иска същото, макар и по свои собствени причини? „Щом като има път навън, значи, има и път навътре.“ Това бяха точните думи на онази старица, която вероятно ще се окаже права. И Преша си дава сметка, че той може да й е от полза. Ще й предложи ли начин да се измъкне от лапите на ОСР? Дали тя ще се отърве от необходимостта да се яви в щабквартирата им? И ще може ли да осигури медицинска помощ за дядо си?
Тя придърпва ръкава на пуловера си. От Купола сигурно ще изпратят хора, които да го търсят. Ами ако поискат да го върнат обратно?
- Имаш ли чип? - пита го тя.
- Не - отвръща той, почесвайки се по тила. - Никога не са ми поставяли. Чист съм като в деня на раждането си. Ако искаш, можеш да провериш - от имплантите винаги остава малка подобна на белег подутина.
Тя поклаща глава.
- А ти имаш ли чип?
- Изтощен е. Напълно неизползваем - тя винаги поддържа косата си достатъчно дълга, за да скрива малкия белег. - И бездруго тук чиповете нямат покритие. Но навремето всички добри родители ги поставяха на децата си.
- Да не искаш да кажеш, че имам лоши родители? - подхвърля той полушеговито.
- Не знам нищо за тях.
- Е, нямам никакъв чип. Това те интересуваше, нали? А сега най-сетне ще ми помогнеш ли?
Звучи леко раздразнен. Не е сигурна защо, но все пак се радва, че е успяла да го ядоса. Това накланя лекичко везните в нейна полза.
Тя кима.
- Ще имаме нужда от стара карта на града. Знам кой разполага с такава. Тъкмо отивах при него. Ще те заведа. Мисля, че може да ни помогне.
- Добре - отвръща той. - В коя посока е?
Той се обръща и тръгва към улицата.
- Почакай - спира го тя, хващайки го за якето. - Никъде не тръгвам с теб в този вид.
- Какъв вид?
- Изложен на показ - отвръщя тя, втренчила изумен поглед в него.
Той мушва ръце в джобовете си.
- Значи, ми личи.
- Разбира се, че ти личи.
За известно време той не казва нищо. Двамата продължават да си стоят там.
- Какво беше онова нещо, което ме нападна?
- Групи. От по-големите. Всички тук сме деформирани по един или друг начин и вече не сме същите, каквито сме били преди.
- Ами ти?
Преша отмества поглед от него, отговаряйки на един малко по-различен въпрос:
- Кожата на повечето хора е покрита с всевъзможни отломки. Парчетата стъкло може да са доста болезнени - зависи по какъв начин са сраснати вътре. Пластмасата може да се втвърди така, че да пречи на движенията. А металът ръждясва.
- Също като Тенекиения човек - казва Чистия.
- Като кого?
- Това е герой от книга и от един стар филм - обяснява той.
- Тук нямаме такива неща. Почти нищо не е оцеляло.
- Разбирам - отвръща той. - А какви са тези песни?
Тя ги е изолирала от съзнанието си, но той има право. Вятърът продължава да носи надалеч извисяващите се гласове от Лова на хора. Тя свива рамене и казва:
- Може би има сватба.
Не може да си обясни какво я беше накарало да даде точно такъв отговор. Хората наистина ли пеят по време на сватба - като например църковната венчавка на родителите й и приема под белите шатри? Ами в Купола още ли пеят?
- Добре е да внимаваш за камиони на ОСР.
Той се усмихва.
- Кое е толкова смешно?
- Това, че са истински. В Купола, разбира се, знаем, че съществуват. ОСР. Отначало сформирани под името Операция спасяване и разузнаване, а после превърнали се в някаква форма на фашистки режим. Операция... как се наричаха сега?