Докато се придвижва сред купчината камънак, чува как той я следва плътно по петите. Старае се да бъде нащрек за появата на очи сред камъните. Но не е в състояние да следи за очите достатъчно внимателно, защото постоянно се налага да криволичи между струйките дим и да наглежда вървящия зад нея Партридж. Освен това се ослушва за камионите на ОСР. Няма никакво желание да стигне до другия край само за да се окаже уловена от светлината на фаровете им.
В този миг осъзнава кое я прави ценна за него. Кое я прави толкова важна. Тя му служи като водач и не иска да му разкрива твърде много информация, за да може да бъде зависим от нея, да се нуждае от нея, и с течение на времето да го направи свой длъжник. Да го накара да се почуства длъжен да й се отплати.
Докато е заета с всичко това - да преценява внимателно всяка своя стъпка, да следи за Пясъчни създания, да криволичи между излизащия изпод земята пушек и да наглежда Чистия, чиято качулка пърпори на вятъра около потъналото в сянка лице - мислите й се насочват към Брадуел. Каква ли ще бъде реакцията му, когато заведе Чистия в дома му? Дали ще бъде впечатлен? Едва ли. Няма вид на човек, когото е лесно да впечатлиш. Въпреки това тя знае, че животът му е посветен на идеята да разбули тайните на миналото. Силно се надява, че той разполага с подходящите стари карти, и също, че знае как да ги използва предвид малкото, което е останало от града. Каква полза улиците да имат имена, когато от самия град не е останало почти нищо, както и по-голямата част от въпросните улици?
Именно с тези мисли е заето съзнанието й, когато чува зад себе си писък. Тя се обръща и вижда, че Чистия е повален на земята. Единият му крак е затънал сред отломките отдолу.
- Преша! - крещи момчето.
Навред около тях се надигат гърлените звуци на Зверовете.
- Защо крещиш? - кресва на Чистия, осъзнавайки, че тя също крещи, но при все това неспособна да се овладее. - Нали ти казах да не крещиш!
Обхваща с поглед Руините. През бълващите пушек пролуки вече се виждат наизскачали глави. Зверовете знаят, че в лапите им е попаднала жертва. Всеки от тях иска да се включи в угощението. А тук, навън, има и други бездомници. Създания с такива страствания, изгаряния и белези, че никой не би могъл да ги разпознае. Всички те са изгубили своята изначална човешка същност. А животът в изолация ги е направил зли.
Преша събира камъни и започва да цели една след друга стърчащите от земята глави. Те се скриват, но после пак се появяват.
- То е по-силно от теб - извисява глас тя. - Няма смисъл да се съпротивляваш. Остави го да те завлече под земята и тогава се бий с него. Вземи по един камък във всяка ръка и после го удари! Ще те прикривам!
Надява се, че знае как да се бие, макар и да се съмнява, че в Купола ги учат на подобни неща. Там има ли въобще от какво да се защитават? Но ако не знае как да се бие, тя не ще може да го последва долу. Защото тогава няма да има кой да отблъсква Зверовете. Около дупката ще се събере огромна побесняла от глад тълпа, която ще ги убие още щом се покажат на повърхността, ако изобщо я докарат дотам.
Партридж я поглежда с разширени от страх очи.
- Хайде, действай! - подканва го тя.
Ала той поклаща глава и отвръща:
- Не искам да се бия на негова територия.
- Нямаш друг избор!
Но тогава Партридж започва да се примъква напред, сантиметър по сантиметър, залавяйки се с все сили за камъните. Ала следващият камък, оказал се хлабав, поддава и съществото - по всяка вероятност Пясъчно създание, го дръпва силно и той пропада още по-надолу, сякаш кракът му се е изхлузил от стъпалото на въжена стълба. Другата му ръка обаче остава здраво заловена и въпреки че Пясъчното създание е приклещило единия му крак, Партридж го изритва силно със свободния си ботуш. Тогава той напряга ръце, притегляйки с нечовешка сила заклещения крак до гърдите си, и измъква Пясъчното създание вън от дупката. Преша никога не е виждала подобно нещо, дори не е подозирала, че е възможно.
Пясъчното създание, набито и широкоплещесто, се оказва гърбаво същество с естествена каменна броня. Лицето му е сякаш издялано - с хлътнали очи и малка черна дупка на мястото на устата. На ръст е колкото по-дребна мечка. Привикнало към мрака и теснотата на затворените пространства, тук горе съществото изглежда леко объркано и замаяно. Тогава обаче погледът му се приковава върху Партридж и то започва да пълзи към момчето. В това време Преша не спира да обстрелва Зверовете с камъни, за да им покаже, че двамата с Партридж не са просто някакви жертви, върху които могат да се нахвърлят като лешояди. Ще им се наложи да се бият. Успява да уцели двама от Зверовете право в десетката - единият, който има подобна на котешка глава, надава силен вой и изчезва яко дим. Другият има козина и огромно изобилие от мускули. Той посреща удара, извива гръб в дъга и се скрива под развалините.