- Преша? - учудва се той. - Смятах, че не искаш да ме виждаш никога повече.
Тя извръща от него обгорената страна на лицето си и усеща, че се изчервява. Но защо? Какво я кара да се чувства смутена? Долавя някакво пърхане зад него - от крилата на птиците, приковани към гърба му.
- Какво търсиш тук?
- Исках да ти благодаря за подаръка.
- Сега ли?
- Всъщност не - отвръща тя. - Не затова съм тук. Но реших да ти го кажа, след като си тук. Тоест, след като аз съм тук - бръщолеви пълни глупости. Трябва да престане.
- Доведох един човек - додава тя. - Случаят е спешен.
- Кого си довела?
- Някого, който се нуждае от помощ.
След това добавя веднага:
- Но това не съм аз. А другият човек, той има нужда от помощ.
Ако не се беше натъкнала на Чистия, сега щеше да стои сама на прага на жилището на Брадуел и да го моли да я спаси. Изведнъж осъзнава какво облекчение изпитва от факта, че не е дошла тук сама, заради себе си. Настъпва кратко мълчание. Дали Брадуел ще й обърне гръб? Или се опитва да реши как да постъпи?
- Каква помощ?
- Ако не беше толкова важно, нямаше да съм тук.
Партридж излиза от сянката на стената.
- Тя е тук заради мен.
Брадуел хвърля поглед към Партридж, а после обратно към Преша.
- Бързо - казва той. - Влизайте вътре.
- Какво е това място? - пита Партридж.
- „Елиът Маркър и синове - отбрана селекция от меса“, основана през 1933 година - заявява Брадуел. - Открих малката бронзова табелка точно след Детонациите. По онова време някои хора все още събираха телата на мъртвите, покриваха ги с хартия и ги увиваха в платнища, за да бъдат идентифицирани по-късно, като че ли очакваха някоя правителствена агенция да се появи с гръм и трясък и да започне възстановителни работи. Първият етаж - витрините, тезгяхът, месарският плот, хладилният склад и офисът - всичко това беше разрушено, но аз започнах да разчиствам нощем отломките, задръстващи задната врата, тъй като се надявах, че води към мазето. И наистина се оказа така. Месото беше развалено, но в един месарски магазин има всякакви оръжия.
Очите на Преша привикват към мрака. Намират се в странна наглед клетка, снабдена с всевъзможни ремъци и вериги и една рампа, водеща към мазето. Партридж стои зад нея. Той протяга ръка и докосва една верига.
- А това какво е?
- Бокс за зашеметяване - отвръща Брадуел. - Вкарвали животните тук през задната вратата, а после ги зашеметявали, като пристягали копитата им с ремъци, закачени за минаващ по релси лост. След това провесвали тежките им туловища надолу с главата и накрая ги смъквали, за да бъдат разфасовани - Брадуел избутва надолу рампата с тежките си ботуши. - Можете само да се радвате, че не сте телета в онези времена.
Преша сяда на пода на бокса, примъква се към ръба и се спуска в мазето. Партридж се плъзва подире й, след което двамата поемат след Брадуел през онази част на мазето, която не е срутена, насочвайки се към мъжделивата светлина, идваща от един малък хладилник в отсрещния край на помещението.
- Тук източвали кръвта на животните с помощта на контейнери с гореща вода и обработващи машини. Животните били придвижвани по релсите посредством цяла система от лебедки, след което ги одирали и разфасовали.
- Понякога спираш ли изобщо да изнасяш лекции? - измърморва Преша под носа си.
- Моля? - пита Брадуел.
- Нищо.
По тавана все още минават голите релси, водещи към хладилната камера -малко помещение с метални стени и таван. Релсите продължават дори тук вътре.
- Свалил съм по-голямата част от огромните куки, които висяха от тях.
Но няколко все още са провесени от тавана. На две от куките са набучени странни наглед същества, някакъв вид хибриди. Кожата им е одрана. Освен това Брадуел е отстранил от телата им всички метални и стъклени части -едното е с липсващ преден крайник, а другото - с ампутирана опашка. Трудно е да се каже какви са били, съдейки само по оголената пъпчива плът. В единия ъгъл се вижда самоделно направена метална клетка с две плъхоподобни създания вътре в нея.
- Къде успя да ги хванеш? - пита Преша.
- В неработещата канализационна система. Част от по-малките тръби още лежат невредими под разрушените улици. В момента гъмжат от всякакви вредители. На определени места тръбопроводът просто свършва. В някои участъци става напълно непроходим и ако легнеш в засада в края на една от тези тръби, рано или късно ще успееш да хванеш някое дребно зверче.
- Но тези клетки са прекалено тесни, за да се движат - подхвърля Преша, сещайки се за Фридъл.
- Не ми трябва да се движат, а да се угояват.
Ноктите им дращят по циментовия под.
Стените са обточени с рафтове, прекъсвани на места от допълнителни вертикално разположени куки. Закачиш ли шапка на някоя от тях, острият връх с лекота ще пробие дъното й. Партридж изучава с поглед куките.