- Гледай да не се въодушевиш и да започнеш да ръкомахаш бурно, защото тогава ще се нанижеш на някоя от тях.
В хладилната камера няма почти никаква вентилация, с изключение на един най-обикновен самоделен вентилатор над кухненската печка.
- Магазинът е разположен точно върху слабата електрическа мрежа, която ОСР използва за осветяване на града - обяснява той. От тавана в средата на помещението виси една-единствена електрическа крушка.
Върху двете стари кресла, които вероятно е намерил някъде из улиците на града, са преметнати вълнени одеяла. Едното е полустопено, а другото е изгубило страничната и задната си облегалка. Двете кресла са покрити с извираща пяна, която той очевидно се е опитал да натъпче обратно, но въпреки това пълнежът продължава да напира навън. Събрани заедно, двете кресла вероятно играят ролята на легло. Освен това Партридж разполага и със скромен запас от консервирано месо, купено от пазара, и диви ягоди, растящи сред горските трънаци.
Преша се пита дали с внезапната си поява не го е сварила неподготвен. В момента той се опитва да поразтреби, прибирайки зарязания тиган и натиквайки под едното кресло резервния чифт ботуши. Дали не се чувства неловко? Или нервен? Преша вижда сандъка на Брадуел оставен до една от стените. Изпитва желание да го отвори и да прерови съдържанието му. Да седиш отгоре му, е все едно да разлистваш справочник по месарство, месопреработване и съхраняване на различните видове месо.
- Е, добре дошли в моя дом и в моята крепост - казва Брадуел, който все още не е успял да разгледа добре Партридж. Още не знае, че пред него стои един Чист - от плът и кръв. И досега Партридж не е свалил качулката и шала. Той продължава да стиска здраво чантата си, скрита под якето му, както го бе посъветвала Преша. А тя започва да изпитва безпокойство. Спомня си добре разговора си с Брадуел и омразата му към хората в Купола. Обземат я съмнения дали е взела най-правилното решение. Какво ли ще предприеме Брадуел? Изведнъж й хрумва, че в лицето на Партридж той може да види просто един враг. И тогава какво?
Брадуел разделя креслата едно от друго.
- Сядайте - казва им той.
И те сядат на изтърбушените фотьойли.
Брадуел придърпва сандъка и се настанява отгоре му. Под ризата на гърба му Преша забелязва движението на птиците. Изпитва съчувствие към него. Сега птиците са неговото тяло - също както главата на куклата е част от нея. Птиците ще бъдат с него до края на живота му. Ще живеят, докато живее самият той. А ако някоя от тях си нарани крилото, дали него също ще го боли? Когато беше на дванайсет, Преша се опита да отреже главата на куклата. Смяташе, че така може да се отърве от нея. Болката беше пронизваща, ала само в началото. Но когато заби бръснача по-надълбоко, стигайки до мястото, където шията на куклата се слива с китката й, болката намаля. Тогава обаче шурна такава обилна струя яркочервена кръв, че Преша се уплаши. Веднага притисна раната с една кърпа, ала кърпата бързо придоби аленочервен цвят. Наложи се да каже на дядо си. Той се хвана на работа с чевръсти движения. Уменията му на погребален агент се оказаха полезни. Заради равните шевове й остана малък белег.
Преша се обляга назад и въпреки че чорапът скрива добре главата на куклата, тя придърпва надолу ръкава на пуловера, за да се подсигури двойно. Чистия би го възприел като нещо отблъскващо и може би като белег на слабост. А каква ли би била реакцията на Брадуел?
Тя хвърля поглед към Партридж, установявайки, че той също е забелязал движението под ризата на Брадуел, въпреки че не обелва нито дума. Преша допуска, че той се намира в шок. Вероятно всичко това му се струва чуждо. На нея й бяха нужни години, докато свикне. А той е тук едва от няколко дни.
- Е, няма ли да ми кажеш най-сетне кой е това? - пита Брадуел.
- Това е Партридж - а на самия Партридж казва: - Свали шала и качулката.
Той се поколебава.
- Не се тревожи. Брадуел е на наша страна.
„Наистина ли е така?“, пита се Преша. Надява се, че изричайки го на глас, по този начин ще убеди Брадуел, че това е самата истина.
Партридж смъква качулката и развива шала.
Брадуел втренчва поглед в лицето му, което е покрито с мръсотия, но без нито един белег.
- Ръцете - казва Брадуел.
- Нямам никакво оръжие - отвръща Партридж. - С изключение на един антикварен нож.
- Не ме разбра - отсича Брадуел, чието лице излъчва спокойствие, за разлика от очите му. Те са втренчени изпитателно в Партридж, сякаш очаква от него всеки миг да извади оръжие. - Искам да видя ръцете, а не дали си въоръжен.