Партридж вдига нагоре ръкавите, разкривайки идеално гладката кожа на ръцете си. В това има нещо ненормално. Въпреки че не може да си обясни защо, Преша изпитва нещо близко до отвращение. Може би е завист, примесена с ненавист? Дали не го мрази заради съвършената му кожа? Всъщност тя е прекрасна. Не би могла да го отрече - досущ като сметана.
Брадуел кимва към краката на Партридж.
Партридж се навежда и повдига първо единия, а после и другия крачол на панталона си.
Брадуел се изправя и кръстосва ръце на гърдите си. Той потрива възбудено изгорялата кожа на врата си и започва да крачи около сандъка, заобикаляйки куките с окачените на тях хибриди. Накрая поглежда към Преша.
- Довела си тук Чист?
Преша отвръща с кимване.
- Знаех, че си различна от другите, но...
- Мислех, че съм само една категория.
- Така смятах в началото, докато не ме нахока.
- Не съм те хокала.
- Напротив.
- Не, не съм. Просто отказах да приема етикета, който ми залепи. И ти го казах още тогава. Така ли реагираш всеки път, щом някой се осмели да ти възрази? Решаваш, че те хокат?
- Не. Аз просто...
- А после им изпращаш за рождения ден подъл подарък, с който им
напомняш какво мислиш за тях.
- Мислех, че снимката ти харесва. Просто се опитвах да бъда мил.
Тя замлъква за миг.
- О, благодаря тогава.
- Веднъж вече ми благодари, но явно е било иронично.
- Не, може би леко неискрено...
Тогава Партридж се намесва:
- Ъ, може ли за малко внимание.
- Да, извинявай - казва Брадуел, но после пак се обръща към Преша. - А ти си ми довела един Чист. Това според теб не е ли подъл подарък?
- Не знаех къде другаде да отида.
- Та той е Чист! - повтаря изумено Брадуел. - Той имали ли изобщо някаква представа за случилото се? Знае ли за Детонациите?
- Ами защо не го попиташ? - отвръща тя.
Брадуел впива очи в него. Вероятно се бои от Партридж. Чистия може би го презира.
- Е? - отронва накрая Брадуел.
- Знам онова, което са ми казали - отвръща Партридж, - но знам и малко за истината.
- Коя истина? - пита Брадуел.
- Ами, знам, че не бива да вярваш на всичко, което чуваш - той разкопчава якето си и изважда отвътре кожената си раница. - Разказаха ми, че преди експлозиите положението тук е било ужасно и че всички били поканени в Купола, преди да ни нападне врагът. Част от хората обаче отказали да се присъединят към нас. Това били агресивни, болни, бедни, упорити и необразовани хора. Баща ми каза, че майка ми се опитвала да спаси някои от тези несретници.
- Несретници ли? - отвръща ядосано Брадуел.
- Почакай - обажда се Преша. - Нека да запазим спокойствие.
- Но той говори за нас! - сопва се Брадуел.
- Но това е историята, която ми разказаха. А не историята, в която вярвам - уточнява Партридж.
Настъпва кратък момент на мълчание. Брадуел впива очи в Преша. Тя се подготвя да посрещне удара, но той променя намерението си и казва:
- Защо просто не ни наричаш братя и сестри? Нали точно това обръщение използвахте в Посланието? Братя и сестри - едно голямо щастливо семейство.
- Какво послание? - учудва се Партридж.
- Нима не знаеш за Посланието? - обажда се Преша.
Той поклаща отрицателно глава.
- Да му го изрецитирам ли? - обръща се Партридж към Преша.
- Престани да се заяждаш.
Въпреки това Брадуел прочиства гърло и започва да рецитира текста на
Посланието: „Братя и сестри, знаем, че сте тук. Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир. Засега ще бдим отдалече, с чувство на милосърдие“.
- Кога е било изпратено? - пита Партридж.
- Няколко седмици след Детонациите - отвръща Преша, след което се обръща към Брадуел: - Остави го да довърши.
Патридж поглежда към Брадуел, който не обелва нито дума, и продължава:
- Живеехме в града на улица „Ломбард“ и когато се включи сирената да влизаме в Купола, майка ми беше някъде навън, заета да помага на... онези хора... опитвайки се да ги образова. В това време ние с брат ми бяхме вече в Купола, само на посещение. Но тя не успя да стигне навреме. И умря като светица.
- Нямаше никаква сирена - изсумтява Брадуел.
- Разбира се, че е имало - изглежда го остро Партридж.
- Нямаше никаква сирена. Повярвай ми.
Преша се сеща за съобщението за тежкия уличен трафик. Това е единственото предупреждение, останало в спомените на дядо й. Започва да мести поглед между Партридж и Брадуел.
- Не са разполагали с почти никакво време. Сигурен съм в това - додава Партридж. - Но сирена имаше. Хората заприиждаха в Купола. Беше истинска лудница и много хора изгубиха живота си.