- Аха - отвръща Партридж. - Наистина би било чудесно. А след това няма да искаме нищо друго от теб.
- Дадено - съгласява се Брадуел, - но няма да е лесно. Възможно е улицата да е напълно заличена, в случай че там не е имало никакви големи и важни сгради. А окаже ли се в центъра на града, значи, сега е част от Руините. Така че нищо не обещавам.
Брадуел кляка и отваря сандъка. А след кратко и грижливо претърсване на съдържанието се изправя, стиснал в ръце една стара карта на града. Цялата изпокъсана, а там, където е била прегъната, хартията е силно протрита, напълно оръфана.
- Улица „Ломбард“ - изрича на глас, след което разстила картата на пода. Партридж и Преша присядат на колене до него. Брадуел прокарва пръст по преплетените линии от едната страна, след което посочва секция 2Е.
- Намери ли я? - обажда се Преша, завладяна от внезапната надежда, че къщата е още на мястото си. Противно на всяка логика, тя се надява да я заварят каквато е била преди: просторни къщи, наредени в спретната редица, с бели каменни стъпала и симпатични огради, прозорци със завеси, откриващи изглед към уютните стаи, велосипеди, заключени край оградите, хора, разхождащи кучета, хора, бутащи детски колички. Дори не може да си обясни защо позволява тази надежда да се прокрадне в съзнанието й. Може би има нещо общо с Чистия, сякаш оптимизмът му е заразителен.
Пръстът на Брадуел спира на една пресечна улица.
- Винаги ли си бил такъв късметлия?
- Защо? Откри ли я?
- Знам точно къде се намира улица „Ломбард“.
Той се изправя и излиза от хладилната камера, преминавайки в по-голямото помещение. След това застава на колене до рухналата стена и отстранява няколко тухли от мястото им, разкривайки дупка, пълна с оръжия - куки, ножове, месарски сатъри. Изважда част от тях и се връща обратно в хладилното помещение. Дава по един нож на Партридж и на Преша. Харесва й да усеща тежестта му в ръката си, въпреки че предпочита да не се замисля за какво е бил използван преди в месарския магазин, а също и от Брадуел.
- За всеки случаи - казва той и пъха ножа и куката в специално пришитите гайки от вътрешната страна на якето си. После взима един пистолет. -Открих и няколко такива електрошокови пистолета. Отначало ги взех за велосипедни помпи. Вместо куршуми, поставени точно до главата на кравата или на свинята, тези пистолети произвеждат токов удар. Идеални са за ръкопашен бой. В случай че бъдеш нападнат от Групита.
- Може ли да го разгледам? - пита Партридж.
Брадуел му подава пистолета и Партридж го поема внимателно, сякаш държи малко животинче.
- За първи път го използвах срещу едни Групита - обяснява Брадуел. -Извадих пистолета от колана си и сред плътно преплетените тела зърнах един оголен тил. Щом натиснах спусъка, главата се отпусна безжизнено. Групитата трябва да са усетили внезапния шок от преминалата през общите клетки смърт. Започнаха да отстъпват назад, описвайки бавен кръг, сякаш се опитваха да се освободят от мъртвия. Видях, че главата му се люшка напред-назад, и тогава избягах.
- Не съм сигурна дали бих могла да го направя - изрича Преша, вперила поглед в ножа в ръцете си.
- Ако животът ти зависи от това - отвръща Партридж, - мисля, че ще можеш.
- Може да не знам как се разфасова крава - обажда се Брадуел, - но познавам тези оръжия не по-зле от всеки касапин - като средство за оцеляване.
Преша затъква ножа във въжето, вързано около кръста й. Би предпочела да го използва за рязане на жиците, от които изработва малките навиващи се играчки, отколкото като инструмент за убиване.
- Къде точно отиваме?
- При църквата - отвръща Брадуел. - Част от нея е още запазена. Една крипта.
Той спира, втренчил поглед в една от стените на хладилната камера, сякаш вижда през нея. - Понякога ходя там.
- Да се молиш ли? - пита Преша. - Вярваш ли в Бог?
- Не - отвръща той. - Само че мястото е безопасно. Яки стени, здрава конструкция.
Преша не е напълно сигурна какво е мнението й за Бог. Знае само, че хората тук са загърбили всяка мисъл за религия и вяра, въпреки че още се срещат и такива, които са вярващи по свой собствен начин или бъркат Купола с някаква форма на Рая.
- Казват, че има хора, които се събират, за да горят свещи и да пишат някакви неща. Там ли се срещат?
- Така мисля - отвръща Брадуел, сгъвайки картата. - Има останали следи -восък и дребни дарове.
- Никога не ми е минавало през ума, че има надежда да получиш нещо, стига да се помолиш за него - казва Преша.
Брадуел взима якето си, преметнато на металната релса над главите им. - Вероятно точно за това се молят. За надежда.