Сега е полицай, а не пилот. Задачата му е да прави подбор на свежите попълнения. Той е човекът, който решава дали са годни за обучение, или не. Част от тях изпраща при граничните постове, за да ги освободят от ненужния умствен багаж и да ги направят малко по-отзивчиви при изпълнението на заповеди, така че впоследствие да не оплетат конците. Освен това пресява слабите, които биват затваряни в един обор на двора. А накрая изпраща отчетите за свършената работа директно на Ингършип чрез личните му вестоносци.
Понякога Ингършип изпраща на Ел Капитан различни хранителни продукти, които да дава на негодните новобранци - спаружена царевична шума, бледочервени домати, чиято вътрешност съдържа повече пепел, отколкото месеста сърцевина, и месо с неустановен произход. След това Ел Капитан му докладва от кои храни са се почувствали зле и от кои не. От къде идва обаче тази храна? Не си позволява да задава въпроси. Ел Капитан също изпробва различни неща за ядене върху негодните попълнения за свои собствени цели - ягоди, които е намерил в гората, пумпалкигш. листа, които биха могли да са от босилек или от мента, но това никога не се оказва така. Понякога негодните новобранци се разболяват. От време на време умират. А в редките случаи, в които им няма нищо, Ел Капитан запазва храната и я разделя с брат си.
Понякога Ингършип нарежда на Ел Капитан да играе Играта, позволявайки на някой от негодните новобранци да избяга, за да може после да го преследва като болен елен. Но това е по-скоро проява на милост, казва си Ел Капитан. Защо да страдат в онзи обор? По-добре всичко да свърши. На тяхно място би предпочел точно това. В известен смисъл, Играта напомня на Ел Капитан за детството, когато преследваше катериците в гората близо до дома си. Но вече нищо не е както преди. Напоследък Ингършип не е издавал заповед за Играта и Ел Капитан се надява, че е забравил напълно за нея и че никога вече няма да му нареди да я играе. От известно време насам Ингършип е станал непредсказуем. Нова хайка за Лов на хора беше организирана едва вчера, а заповедта гласеше да нападат без предупреждение всеки, който им попадне.
На път за гората, Ел Капитан минава покрай затворническия обор -пространство с размери двайсет на двайсет стъпки, опасано с телена ограда, с циментов под. Новобранците стоят скупчени в едниния ъгъл на обора. Хората стенат и треперят до мига, в който не долавят стъпките му, и тогава един-двама от тях изшъткват, давайки знак на останалите да запазят тишина. Ел Капитан успява да различи необичайно разкривените им крайници, блясъка на различни видове метал и на стъкло. В интерес на истината, в тях не е останало почти нищо човешко, напомня си той, но въпреки това отклонява поглед встрани, когато минава покрай тях.
- За бога, Хелмут. Можеше да сме на тяхното място - казва той.
- На тяхното място - повтаря Хелмут.
- Млъкни, Хелмут.
- Млъкни.
Изобщо не може да си обясни защо Ингършип вдига толкова шум около това ново попълнение - Преша Белз. Ингършип иска момичето да бъде произведено в офицерски чин още с пристигането си. Предупредил е Ел Капитан да очаква спешни заповеди за нея, някаква мисия, а междувременно да я въведе „в послушание“. Ел Капитан не е сигурен какво точно ще рече това. Не е сигурен дори доколко му е позволено да знае. Например трябва ли да знае, че е само един бюрократ на средно равнище? Трябва ли да знае, че тази милиция - наброяваща пет хиляди души, разпределени в три подразделения, и още три хиляди, подложени на процедура по затъпяване, независимо от това колко многобройна и силна става, никога няма да бъде в състояние да превземе Купола? Защитата на Купола е непробиваема и тежко въоръжена. Дали Ингършип подозира, че Ел Капитан е изгубил целия си ентусиазъм? Просто вече не вярва, че има шанс някога да открие стрелба срещу своите чисти „братя и сестри“. В момента се опитва само да оцелее.
Но той има голям опит в оцеляването. Налага му се да оцелява сам още от деветгодишен, когато почина майка му. Тогава започна да се грижи за брат си и двамата заживяха в едно укрепление, построено от Ел Капитан в гората, окръжаваща стария им дом. Печелеше, както можеше, търгувайки с това-онова, и складираше оръжия и амуниции, в това число и останалите от баща му.