- Помниш ли всичкото ни оръжие - подхвърля на Хелмут, навлизайки в гората и оставяйки щабквартирата зад гърба си. Понякога го обзема дълбока носталгия по това оръжие.
- Оръжие - повтаря Хелмут.
Преди Детонациите имаше много сървайвалисти, които живееха изолирано в горите. Един съсед, възрастен мъж, участвал в една-две войни, показа на Ел Капитан как да скрие оръжието и амунициите си. А Ел Капитан постъпи точно както го посъветва старият Зандър. Купи една ПВЦ тръба с диаметър шест инча и капачки от двете страни, както и малко ПВЦ разтворител. А един следобед в края на зимата двамата с Хелмут разглобиха пушките си. Ел Капитан си спомня силната суграшица, която тракаше по стъклата. Двамата братя намазаха частите на пушките със смазочно масло, което придаде восъчен блясък както на чарковете, така и на ръцете им. Тогава Хелмут взе една торба от алуминиево фолио и я наряза на малки парчета, в които уви дулата и затворите, прикладите, спусковите механизми, предпазителите за ръцете, пълнителите, оптичните мерници, стойките, няколко хиляди патрона 223 калибър и абсорбиращ силициев гел на пакетчета. Идеята за пакетчетата беше на Ел Капитан. Беше ги намерил в кутиите със стари обувки на майка си, прибрани в килера. Хелмут запечата отворите на торбите с ютия. А след това изтеглиха въздуха с прахосмукачката на съседа.
Приготвиха също и шест малки кутии с 1,1,1 -трихлороетанг 121 за обезмасляване, както и специални пръчки и тампони за почистване на цевите, разтворител „Хопс № 9“, смазка, комплект капсули за презареждане на патрони и един доста окъсан наръчник. Накрая омотаха всичко това с тиксо.
После натъпкаха в тръбата торбите с амуниции, препарати и чаркове за пушките. А щом запечатаха двете капачки, Хелмут предложи:
- Трябва да напишем инициалите си отгоре.
- Искаш ли?
Така и сториха. И на двамата им хрумна мисълта, дава си сметка Ел Капитан, че може да умрат, преди да успеят да изровят отново всички тия неща, така че, ако някой открие тръбата след време, от тях щеше да остане макар и малка следа. С плътен черен маркер Хелмут изписа пуквите Х.Е.К. -съкращение от Хелмут Елмор Кроу. А колкото до прякора на брат му - „Ел Капитан“, той беше измислен от майка му, точно преди да замине за приюта. Тогава тя му каза: „Докато не се върна, ти ще командваш тук, Ел Капитан". Но тя така и не се върна. Затова Ел Капитан написа инициалите Е.К.К. - Ел Капитан Кроу. И в този момент кръщелното му име умря завинаги.
Старият Зандър им зае една лопата и те разкопаха още по-дълбоко дупката, останала на мястото на един повален дъб. После заровиха тръбата във вертикално положение, за да бъде по-трудно засичането й с детектор за метали. Тогава Ел Капитан извади картата и започна да отброява крачки, както предложи старият Зандър: „В случай че пейзажът се промени до неузнаваемост“. Ел Капитан си каза, че старият Зандър сигурно е полудял, но все пак го послуша. След това никога повече не го видя, но не го и потърси.
След Детонациите Ел Капитан смяташе, че Хелмут ще умре, както си беше на гърба му, макар че и самият той не беше в завидно състояние. Тялото му беше обгорено, покрито с мехури и кръв. Въпреки всичко, събра сили да се върне в гората на същото това място недалеч от дома им и започна да отмерва крачките по спомен, въоръжен с металния накрайник на една лопата, която намери по пътя. Картата отдавна се бе изгубила. Накрая започна да копае с върха на лопатата, превит под тежестта на брат си, който умираше на гърба му.
Когато намери оръжието, му хрумна мисълта, че би могъл да застреля брат си в главата, а после и самия себе си, слагайки край на всичко това. Само че Ел Капитан усещаше с тялото си ударите на сърцето на брат си и това му попречи да натисне спусъка.
Ето как успяха да оцелеят - благодарение на оръжието. Но не толкова заради това, че го беше използвал - макар че през онези първи месеци му се наложи да убие няколко души в името на собственото им оцеляване. А защото ги заложи в замяна на добра позиция в ОСР. Това се случи, след като
Операция спасяване и разузнаване се превърна в Операция свещена революция, когато от организацията набираха безмилостни млади попълнения, които няма какво да губят. Освен това присъединяването им към ОСР означаваше край на гладуването.
Гората тук все още изглежда опожарена заради повалените и почернели стари дървета. Но има и такива, които са оцелели след ударната вълна, само клоните им са изпотрошени. Други под налягането на Детонациите са превили завинаги дънери, устремени към земята вместо към небето, сякаш в опит да се заловят за нея. Но ниската растителност се връща към живота, устремена упорито към затуленото с пелена от пепел слънце. В корените на дърветата са наболи някакви странни нови храсти, с които Ел Капитан още не може да свикне. Раждат ситни отровни плодове, а листата им понякога са покрити с люспи. Веднъж се натъкна на нискорастящ храст, опитващ се да пробие изпод едно изкорубено кленово дърво, чиито листа бяха покрити с пухкава козина. Не просто пух, а истинска козина.