- Наистина се нуждая от помощта ви. Важно е. Търся майка си.
Отвътре се чува ново дрънчане, след което прозвучава старчески глас:
- Кажи си името!
- Партридж - казва той, навеждайки се към покрития с брезент прозорец. -Партридж Уилъкс.
- Уилъкс ли? - отвръща старицата. Изглежда, името му винаги предизвиква някаква реакция.
- Живеехме на улица „Ломбард“ номер хиляда петдесет и четири - изрича настойчиво той. - Имам дори снимка.Иззад шперплата изниква ръка - с дълги, грабливи нокти, покрита с метал и ръжда. Партридж не смее да се раздели със снимката. С друга не разполага. Но накрая се предава. Пръстите се сключват и ръката изчезва.
Вече е утро, осъзнава той. Слънцето се подава над хоризонта.
Тогава шперплатът се повдига съвсем бавно, разкривайки лицето на старица - бледо и осеяно с парченца стъкло. Тя връща снимката на Партридж, без да каже нито дума, а очите й са чужди и странни. Лицето й изглежда, сякаш е обладана от духове.
- Познавахте ли я? - пита Партридж.
Старицата оглежда двете страни на улицата. Щом вижда стоящия в сенките Брадуел, тя отстъпва назад и притваря леко шперплата. Очите й се спират върху Партридж.
- Искам да видя лицето ти - казва тя.
Партридж поглежда към Преша. Тя поклаща отрицателно глава.
- Ще ти кажа нещо - продължава старицата. - Но първо трябва да видя лицето ти.
- Защо? - обажда се Преша, пристъпвайки напред. - Просто му дайте нужната информация. Това е важно за него.
Старицата поклаща глава.
- Трябва да видя лицето му.
Партридж развива шала.
Жената впива очи в него и кима.
- Както си и мислех.
- Какво имате предид? - пита Партридж.
Старицата поклаща глава.
- Обещахте да ми дадете информация, ако покажа лицето си. Аз спазих уговорката.
- Приличаш на нея - казва старицата.
- На майка ми ли? - пита той.
Тя кима. Глъчката се усилва още повече. Преша дърпа Партридж за ръкава.
- Трябва да вървим.
- Тя жива ли е? - пита Партридж.
Старицата свива рамене.
Брадуел изсвирва с уста. Нямат повече време за губене. Партридж долавя стъпките на участниците в Лова на хора - трополенето на тежки обувки по улиците и гласовете, които се извисяват и заглъхват в унисон. Въздухът започва да вибрира.
- Виждали ли сте я след Детонациите? - пита Партридж.
Старицата затваря очи и прошепва нещо под носа си.
Преша дърпа Партридж за якето.
- Трябва да тръваме! Веднага!
- Какво казахте? - кресва Партридж на старицата. - Виждали ли сте я? Да или не? Тя оцеля ли?
Старицата най-сетне вдига глава и казва:
- Той разби сърцето й - после затваря очи и запява на висок глас с пронизителни, гневни нотки, сякаш се опитва да заглуши всичко наоколо.
Преша
Саркофаг
ПРЕША БЯГА С ВСЕ СИЛИ. Брадуел се носи далече напред с пърхащи под ризата крила, а Партридж тича до нея с плющящо на вятъра яке. Способен е да развие много по-висока скорост, не се съмнява тя - нали е преминал специално обучение в академията, въпреки че се оказва, че не е завършен екземпляр. Но това, че не я изоставя, й се струва добър знак. Може да е осъзнал колко много зависи от нея. Виковете се носят с екот, громолящ по тесните улички и разсичан от време на време от някой пронизителен писък.
- Под земята ли слизаме? - провиква се Преша към Брадуел.
- Не! - отвръща той. - Вече претърсват тунелите на метрото.
Преша хвърля поглед през рамо и зърва водача на отряда. По ръцете и голите му гърди, покрити с късове метал, се виждат петна от кръв. Кожата на лицето му е набръчкана и лъщяща. Едната му ръка е присвита на гърдите, изсъхнала и спаружена, но другата е здрава и мускулеста. Юмрукът му е увит с пласт тиксо, под което има остри парчета стъкло. Сигурно е войник от ОСР, когото е виждала да патрулира из улиците на града, но в този вид е трудно да го разпознае.
Той е водачът на отряда. Останалите го следват, разгърнали се в свободна формация. Най-отзад се намира командирът, който решава кога е настъпил моментът отрядът да се разгърне, заграждайки жертвата в постепенно стесняващ се кръг. Веднъж Преша видя как нападат една жена и бебето й по време на Лов на хора. Преша се бе скрила в една стара прекатурена пощенска кутия, чиято врата отдавна беше изкъртена и отнесена. Никога няма да забрави как повдигнаха трупа на майката над главите си, след като я бяха пребили до смърт, и как си подхвърляха бебето, сякаш е топка.
Тя се спъва на бордюра и пада тежко, просвайки се на цимента. Дланта й гори, усеща болезнено главата на куклата. Вижда обувките на Партридж, които се заковават точно пред нея и се завъртат заедно с влажните маншети на панталоните му. Когато се опитва да се изправи на крака, допуска грешката да се обърне отново назад и хвърлящите метални отблясъци окървавени тела на ловците на хора я изпълват с ужас. И тя отново губи равновесие.