Брадуел му казва да си затвори устата.
- Съжалявам - повтаря Партридж.
- Тя рискува живота си заради теб - изтъква Брадуел.
- Да, така е - Партридж знае, че Брадуел го мрази до мозъка на костите си.
Брадуел хваща Партридж за ръката и го дърпа да се изправи, но обзет от
пристъп на гняв, Партридж го блъсква инстинктивно в гърдите. Движенията му се оказват по-бързи и резки, отколкото е очаквал, и Брадуел едва не се строполява на земята.
- Не съм я поставил в опасност нарочно.
- Ако не беше ти - отвръща Брадуел, - сега тя щеше да е добре.
- Знам.
- Аз те доведох тук - продължава Брадуел - и сега си ми длъжник. На нея също. Ето каква ни е целта. Не твоята майка. А Преша. Трябва да я намерим.
- Ние ли? - заяжда се Партридж. - А какво стана с онази прочуствена реч за това, че си оцелял, защото си стоял настрана от другите и винаги си се оправял сам?
- Слушай, обещавам да ти помогна да намериш майка си, но единствено при положение, че първо намерим Преша. Това е.
Въпреки че се презира за това, Партридж се поколебава. Може би все пак Брадуел има право за онова, което каза в криптата. Може би наистина е най-добре да си сам. Може би това е най-сигурният начин да оцелееш. Но той ще успее ли да се оправи сам? И какво ще прави оттук насетне? Тогава се замисля за Преша. Тя бе хвърлила обувката си, оцелвайки бензиновия варел.
Ако не беше тя, сега можеше да е мъртъв. Може би точно това е пътят, по който трябва да продължи. Може да е съдба.
- Разбира се, че трябва да намерим Преша - заявява Партридж. - Но само защото така е редно.
- Това, че я отвлякоха, не е случайно.
- Какво? - смайва се Партридж.
- Как каза, че си успял да измислиш начин за бягство от Купола? - пита Брадуел. - От една схема? Това ли беше?
- От една от оригиналните схеми - обяснява Партридж. - Баща ми я беше получил като подарък.
- Нека отгатна. Получил я е наскоро, нали?
- Да, по случай двайсетгодишната му служба. Защо питаш?
- Една тъпа схема, поставена в рамка и окачена на тъпата стена!
- Но какво странно има в това? - пита го Партридж, но му се струва, че вече започва да се досеща за отговора. Накрая добавя бързо: - Но идеята за вентилационната система беше моя. Сам засякох времето - три минути и четирийсет и две секунди.
- А не ти ли е хрумвало, че някой се е погрижил да намериш схемата? -подхвърля Брадуел.
- Не. Това е невъзможно. Баща ми никога не би предположил, че съм способен да извърша нещо подобно - Партридж поклаща глава. - Просто не го познаваш.
- Така ли мислиш?
- Мнението му за мен не е чак толкова високо.
- Вярно е. Тоест, има нещо обезпокоително във факта, че се е наложило да поставят проклетите схеми в рамка и да ги окачат на стената!
- Затвори си устата! - кресва Партридж.
- Това е самата истина и ти го знаеш. Усещаш го. Като малко червейче, което те яде отвътре. Изведнъж всичко придобива смисъл. И всяко парченце от пъзела си идва на мястото. Не мислиш ли?
Партридж е стиснал устни, но мозъкът му работи трескаво. Да, вярно е. В мига, в който му потрябваше нещо, обстоятелствата се подреждаха така, че да го получи. А и нали Гласингс години наред бе молил за посещение с учебна цел в Архива за лични загуби и тогава най-неочаквано получи разрешение?
Стараейки се да звучи спокойно, Брадуел се обръща тихо към Партридж:
- Как се натъкна на Преша?
Не знам. Каза ми, че се криела от камионите на ОСР. Плъзнали били навсякъде.
ОСР - изрича Брадуел. - Божичко. Подмамили са ви също като две овчици.
ОСР ли? Смяташ, че получават заповеди от Купола? И че не са никакви бунтовници?
Трябваше да се досетя. Дори Ловът на хора, сигурно и той е бил предварително планиран. Виковете на отрядите са я тласкали в определена посока - Брадуел започва да крачи насам-натам, подритвайки камъчетата. -Нали не смяташ, че от Купола биха те оставили да офейкаш просто ей така? Организирали са цялата постановка. Твоето татенце се е погрижило за всичко.
Не може да е вярно - възразява Партридж. - Едва не умрях, накълцан на парчета от перките на вентилаторите.
Да, но не си умрял, нали?
Но откъде ще знаят къде се намира Преша? Нейният чип е изтощен -отвръща Партридж.
Тя греши.
Но какво може да искат от нея?
Искам да видя всичките ти вещи - казва Брадуел. - Искам да знам всичко, което знаеш. Всяка подробност, скрита в гънките на мозъка ти. Това е единственото нещо, което искам от теб, разбираш ли?
Добре - кима Партридж. - Ще помогна с каквото мога.
Лайда
Ленти