ОТ СТАЯТА СИ Лайда успява да зърне лицата на другите момичета, когато надникват навън през малките правоъгълни прозорчета, намиращи се в горния ляв ъгъл на всяка врата. Тя е от най-дълго тук. Другите лица от това крило идват и остават само за ден и после изчезват - къде ли? Лайда няма никаква представа. Дислокация, така го наричат надзирателките. А когато й носят храната на подносите с преградки, все ще зачекнат въпроса за нейната дислокация. Чудят се защо още я държат тук. Подхвърлят почти шеговито: „Какво търсиш още тук?“. Това е пълна загадка за тях, но нямат право да задават много въпроси. Някои от тях знаят за връзката й с Партридж. Понякога дори понижават глас и я разпитват за него. Една от надзирателките я попита:
- За какво щеше да използва ножа?
- Какъв нож? - отвърна тя.
Лицата на момичетата, които се виждат, сякаш лишени от тела, в очертанията на правоъгълните прозорчета на останалите затворнически клетки, са един от начините за отброяване на отминаващите дни. Идва ново момиче. После друго заема мястото му. Понякога отиват на терапия, след което се връщат. Понякога не ги вижда повече. Главите им лъщят на светлината, обръснати до кожа, а очите и носовете им са подути и зачервени от плач. Още щом я погледнат, разбират, че е различна от тях. Че не е изгубена, а само залостена тук. Взират се в нея с умоляващи погледи. Някои от момичетата се опитват да задават въпроси, като жестикулират с ръце. Но това е почти невъзможно. Надзирателките все обикалят наоколо и тропат по вратите с малките си палки. А и момичетата изчезват, преди да се развие какъвто и да било език на жестовете.
Днес обаче се появява една от надзирателките, преди да е станало време за хранене. Тя отключва вратата и казва:
- Отиваш на трудова.
- Трудова какво? - пита Лайда.
- Терапия. Ще плетеш рогозка за сядане.
- Добре - съгласява се Лайда. - Тук трябва ли ми рогозка за сядане?
- На кого изобщо му трябва рогозка за сядане? - отвръща надзирателката, след което се усмихва. - Това е добър знак - прошепва тя. - Някой се е застъпил за теб.
Лайда се пита дали майка й не е задействала някои връзки. Дали това не е началото на истинската рехабилитация? Значи ли това, че според някого тя
ще може отново да оздравее, въпреки че никога не се е разболявала?
Коридорът прилича на съвсем друг свят. Тя поглъща с поглед покрития с плочки под, чистите фуги, шумолящата униформа на надзирателката пред нея, поклащащия се на бедрото й „Тазер“пз1. стаичката на разсилния, в която има една изключена от контакта подочистачка.
На едно от малките правоъгълни прозорчета се появява лицето на момиче с обезумели от страх очи, а после и друго, излъчващо кроткост. Лайда веднага ги категоризира - първото още не е получило лекарствата си, за разлика от второто. Напоследък тя се преструва, че пие хапчетата. След като надзирателката си тръгне, Лайда ги изплюва и ги стрива на прах.
Надзирателката поглежда клипборда си, спира и отваря една врата, недалеч от стаята на Лайда. Момичето вътре е ново и Лайда не разпознава лицето му, тъй като още не го е виждала да се мярка на своето правоъгълно прозорче. Момичето има широк ханш и тънка талия. Главата й е току-що обръсната. Кожата й е покрита с пресни драскотини. По веждите на момичето си личи, че е червенокосо.
- Ставай! - нарежда надзирателката на червенокосата. - Хайде.
Момичето хвърля поглед първо към Лайда, а после и към надзирателката. След това взима лежащия в скута й шал и покрива с него главата си, завръзвайки го на тила. Тогава тръгва подире им.
Надзирателката ги отвежда в едно помещение с три дълги маси и пейки. Там има и други момичета. Лайда вижда целите им тела, не само лицата, което я учудва. Сякаш е забравила, че имат и тела. Неколцина от тях разпознава от прозорчетата през последните няколко дни. Главите им, също като нейната, са покрити с шалове. Всичките са облечени с еднакви бели гащеризони. „Защо бели?“, пита се Преша. На бялото личи всяко петънце. Изведнъж й хрумва, че този начин на мислене е отживелица - страхът от петна е част от стария й живот. Тук няма място за него. Няма и смисъл. Не и при сковаващия страх от доживотен затвор.
Момичетата плетат рогозки, както бе казала надзирателката. Разполагат с пластмасови ленти в различни цветове, които сплитат под формата на шахматна дъска, сякаш се намират на лагер.
Надзирателката казва на Лайда и на червенокосата да седнат. Лайда заема мястото до най-крайното момиче, а червенокосата се настанява срещу нея. Червенокосата си избира няколко ленти - само червени и бели, след което начева да плете чевръсто, навела глава над работата си.
Момичето до Лайда вдига към нея тъмнокафявите си очи, сякаш я е разпознала, след което отново навежда глава и продължава да плете. Лайда не го е виждала. Насядалите в редица момичета се обръщат едно по едно и я поглеждат. След като я забелязва, всяко едно от тях смушква следващото. Получава се верижна реакция.