- Самоуби се.
- В Купола? - смайва се Брадуел. - Но как е възможно да се самоубиеш, когато имаш късмета да живееш в Купола?
- Не е чак толкова необичайно. Самоубийството вече не носи такова позорно петно като преди. С намаляването на смъртните случаи, причинени от заболявания, и предвид теорията за ограничените ресурси, все още се смята за нещо ужасно, но не и егоистично. Понякога дори се приема като жест на великодушие.
- Теорията за ограничените ресурси, значи? - заявява Брадуел. -Апокалипсисът е бил предварително планиран, за да може Земята да оцелее, да се възстанови сама, така че щом ограничените ресурси се изчерпат, оцелелите ще могат отново да използват ресурсите на планената. Хубав план.
- Наистина ли вярваш в това? - пита Партридж.
- Фактите го доказват.
- Единственият факт, който знам със сигурност, е, че брат ми беше добър човек и хората му се възхищаваха. Той притежаваше наистина ценни качества и беше много по-добър от мен самия. По-достоен като човек. Така че има много по-лоши неща от едно самоубийство. Това е, което исках да кажа.
- И кое е по-лошо от самоубийството?
- Защо са всички тези въпроси? Имаме ли някакъв план?
Брадуел изважда малкото ножче, затъкнато в колана му. След това поставя медальона върху сандъка и застава на колене пред него.
- Какво правиш? - обажда се Партридж.
Брадуел вдига ножа във въздуха и с едно бързо движение на ръката забива дръжката му в медальона. Коремът на лебеда се разпуква на две.
Неспособен да разсъждава, Партридж се хвърля напред и поваля Брадуел на земята. После приковава към земята ръката на Брадуел, тази, с която държи ножа, след което улавя и другата му ръка, извивайки я така, че я притиска към гърлото му.
- Какво направи? - кресва му той. - Това беше на майка ми! Имаш ли представа колко много държа на него?
Брадуел напряга мускулите на врата си и полага усилие да отговори:
- Изобщо не ми пука на какво държиш.
Партридж го блъска силно, след което го пуска. Брадуел се изправя и разтрива врата си. Партридж взима двете парченца от счупения лебед. Шията, окото със скъпоценния камък и дупчицата, в която се нанизва синджирът, са останали непокътнати. Само коремчето е разполовено, разкривайки кухата вътрешност на медальона. Партридж се вглежда внимателно в двете половини.
- Не е само медальон, нали? - обажда се Брадуел, опрял гръб в металната стена. - Вътрешността е куха. Прав ли съм?
- Защо го направи, по дяволите?
- Просто трябваше да проверя има ли нещо вътре.
Партридж повдига медольона и вижда непознати символи, които не може да разчете.
- Не знам - отвръща той. - Някакъв надпис. Но не мога да го разчета. На чужд език е.
- Може ли да погледна? - протяга ръка Брадуел.
Партридж неохотно поставя двете парченца в ръката на Брадуел. А той започва да ги изучава внимателно, повдигайки ги към единствената крушка, висяща в средата на стаята.
- Знаеш ли какво пише? - пита нетърпеливо Партридж.
- Няколко години учих японски сам. Баща ми говореше свободно езика, а записките с проучванията му съдържат и доста преводи. Не мога да говоря. Но мога да чета по малко.
Партридж застава плътно до него под светлината на крушката.
- Ето това - казва Брадуел, посочвайки първите два символа: _ Това
означава „мой“ - после плъзва показалец към следващата група символи:
7 х—- Тази дума също ми е позната. Това е първата японска дума, която научих. Означава „феникс“.
- Моят феникс? - изрича Партридж. - Но в това няма никакъв смисъл.
Баща ми не говори японски. И никога не съм го чувал да се обръща към майка ми с галени имена. Не е от този тип хора.
- Може да не е от него - подхвърля Брадуел.
- Но какво ще рече „моят феникс“? - пита Партридж.
- Не знам от кого е, но медальонът носи скрит смисъл. А това ще рече, че майка ти и този, който й го е дал, са знаели много - казва Брадуел. - Може би тя също е знаела всичко.
- Всичко ли? Какво искаш да кажеш? - пита Партридж.
- Операция „Феникс“ - отвръща Брадуел. - Така се нарича цялата тази мисия.
- Детонациите.
- Армагедон. Новият рай. Творението на твоя баща. От пепелта, също като феникс, ще се издигне нова цивилизация. Доста находчиво, не мислиш ли?
Брадуел се изправя. Започва да кашля. Вратът му е червен. Партридж се чувства виновен, задето му се нахвърли. Тогава Брадуел му подава една металана кофа, в която преди вероятно са държали вътрешностите на животните.
- Сложи тук дрехите си и вещите на майка ти. Трябва да ги изгорим. За да унищожим всички чипове.