Нещо по-лошо, лентата, която носи завързана над лакътя, упражнява магическо въздействие върху другите деца в стаята й. Върху нея е пришита емблема с черен нокът - знакът на ОСР, който може да се забележи изрисуван на камионите, съобщенията и изобщо на всички официални документи. Нокътят означава власт. Децата се взират в него, почти колкото и в главата на куклата, сякаш тези две неща се изключват взаимно. Съжалява само, че униформата не й позволява да прикрива главата на куклата. Ръкавите стигат точно до китките й. Но това не я тревожи особено, тъй като лентата с черния нокът я прави силна. Всъщност дори изпитва необяснимото желание да им подшушне, че стига и те да имаха една такава ръка, завършваща с куклена глава, неминуемо щяха да получат лента с черен нокът. Чувството, което изпитва в крайна сметка, е една смесица от гордост и срам.
А другата причина за това чувство на срам е, че се храни толкова добре. Беше получила вечерята си снощи и ранната закуска тази сутрин поднесени на табли. И в двата случая беше супа с някакъв вид тъмен, мазен бульон, в който плуваха няколко парчета месо и нарязан лук. И всичко това подправено с мазнина. Освен това два краищника хляб, дебел резен сирене и чаша мляко. Млякото беше прясно. Някъде наоколо има крава, която дава мляко. Изобилното хранене й се струва като някакъв вид предателство, отричане от всичко, в което е вярвала. Но ако иска да избяга, ще има нужда
от сили. Ето как се оправдава - поне пред себе си.
Останалите деца получават само хляб, тънки резени сирене и чаши, пълни с мътна вода. Когато я наблюдават, в погледите им се чете подозрение и завист.
Ала нито един от новобранците не казва нищо. Сигурно защото са били наказвани за това, предполага Преша. Пита се обаче дали за нея не важат други правила. За първи път през живота си има чувството, че е извадила късмет. „Кьсметлийка!" Така я беше нарекъл Ел Капитан. „Късметлийка!" Но знае също, че не бива да си прави прибързани заключения. Не бива да се радва предварително. Специалното обучение сигурно има нещо общо с Чистия. Няма друго обяснение, нали така? Иначе щяха да я направят жива мишена и досега щеше да е мъртва. Но все още не й е ясно какво точно искат от нея.
След като надзирателката надниква в стаята и после отминава нататък, Преша събира смелост и нарушава тишината:
- Какво чакаме?
- Заповеди - прошепва сакатото момче.
Преша няма представа откъде се е сдобил с тази информация, но поне звучи официално. Самата тя чака да започне обучение. Офицерско обучение.
Надзирателката се появява на вратата и казва едно име - Дрезлин Мартус, след което едно от децата се изправя и тръгва подире й.
Момчето не се връща повече.
Денят се проточва безкраен. От време на време Преша се замисля за дядо си. Чуди се дали е изял странния плод, с който жената му плати за шевовете. Замисля се и за Фридъл. Дядо й дали е смазал частите му? Замисля се също и за пеперудите на перваза. Успял ли е да ги размени на пазара? Колко от тях са останали?
Опитва се да си представи Брадуел на следващото събрание. Дали изобщо ще се сети за нея? Не се ли пита поне какво се е случило с нея? Ами, ако някой ден тъкмо тя се окаже офицерът, нахлул на едно от неговите събрания? След изчезването й не дойде да я потърси. Това ще да бъде шансът й да го залови. Ще го пусне, разбира се. А той ще дължи свободата си на нея. Но след това вероятно няма да се видят никога повече.
Заслушва се в далечната стрелба и се опитва да установи някаква закономерност, която следват изстрелите, но не открива такава.
Разбира се, мисли също и за храната. Надява се, че има още. С тревога осъзнава колко силно копнее някой да се грижи за нея. Ако нещата тук потръгнат добре, би могла да стане офицер и да осигури защита за дядо си. Още не е късно да го спаси. Но първо трябва да спаси себе си.
- Преша Белз - надзирателката се появява отново в рамката на вратата.
Преша се изправя и тръгва след нея.
Този път всички я сподирят с погледи.
Щом излизат в коридора, надзирателката казва:
- Поканена си да вземеш участие в Играта.
- Каква игра? - пита Преша.
Надзирателката я поглежда така, сякаш се бори с желанието да я смушка с приклада на пушката, но все пак Преша ще става офицер. На ръката си носи лентата с черния нокът.
- Не съм сигурна - отвръща надзирателката и Преша осъзнава, че тя казва истината. Няма как да знае, защото никога не е получавала покана за Играта.