- Нищо не рабирам - той хвърля угарката от цигарата и я стъпква с тока на обувката си.
- Моля?
- Защо теб?
Тя свива рамене и той я измерва с подозрителен поглед, след което се изкашля и изплюва на земята.
- Засега няма да стреляш. Нали не искаме да издаваме местоположението си. Само се упражнявай - казва й Ел Капитан. - Преди да дръпнеш спусъка, поеми дълбоко въздух, после го изпусни наполовина и стреляй.
- Стреляй - прошепва брат му, стряскайки Преша. Почти е забравила за присъствието му.
Преша се прицелва, съсредоточена върху дишането си. Поема въздух, задържа го, представя си пукота на оръжието и тогава издиша докрай.
- Не забравяй какво ти казах - наставлява я той, след което избутва надолу цевта на пушката и допълва: - И не я насочвай към мен, докато се движим.
Преша се замисля за Хелмут. Не трябва ли Ел Капитан да говори за себе си в множествено число? Тоест, не я насочвай към нас. Ел Капитан я тупва по гърба и казва:
- Последвай ме.
- Последвай ме - прошепва брат му.
- Но каква е тази Игра? - пита Преша.
- Няма правила, просто игра на гоненица. Преследваш противника. Но накрая вместо да го пипнеш, трябва да го застреляш.
- И какво преследваме?
- Не какво, а кого - поправя я Ел Капитан.
Преша се опитва отново да си представи, че якето я обвива като топъл хляб.
- И кого преследваме?
- Един новобранец. Също като теб. Само че той не е извадил късмета на Преша Белз.
Не й харесва начина, по който продължава да говори за късмета й. Сякаш й се подиграва.
Преша хвърля поглед към Хелмут.
- Този новобранец въоръжен ли е? - пита Преша.
- Не. Такива са заповедите. Обучението ти започва от ниво първо - казва Ел Капитан. - Приеми го като част от офицерската подготовка.
Излизат на отъпкана пътека, която навлиза в гората, спускайки се надолу по хълма.
- Кой издава тези заповеди? - пита тя, обзета от тревога дали с въпроса не е проявила прекалена дързост. Но нали офицерите трябва да бъдат дръзки, казва си тя.
- Ингършип - отвръща Ел Капитан. - Надявах се да забрави за Играта. Отдавна не се е сещал. Но заповедта си е заповед.
Но какво ще стане, ако Ел Капитан пусне новобранеца, вместо да го застреля? Трябва ли винаги да се подчинява на заповедите? Може би в това е смисълът на офицерското обучение. Да се научи да не задава такива въпроси.
Преша чува някакъв звук зад себе си. Дали не е новобранецът, когото трябва да застреля? Но тъй като Ел Капитан не се обръща, тя също продължава напред. Не иска да убива никакъв новобранец - човек като нея, само че без нейния късмет. Преша е сигурна, че късметът й няма да трае вечно. Най-вероятно е станала някаква грешка. В определен момент ще се получи обаждане от някое друго ниво - може би от същия този Ингършип, който ще каже, че са хванали погрешното момиче. „Не ни трябва Белз - ще каже той. - Търсим друго момиче.“ И тогава ще се озове отново в гората, преследвана от Ел Капитан и от другия кандидат-офицер, който досега едва ли ще е имал удоволствието да стреля с пушка. Преша никога не е обичала игрите. Никога не я е бивало в тях. Ще й се Брадуел да беше с нея сега. А той би ли застрелял новобранеца? Не. Той щеше да измисли начин да защити позицията си, да постъпи правилно, да заяви твърдо мнението си. А нейната единствена цел е да остане жива. Но в това няма нищо лошо. Мечтае дори да можеше в този момент да я види отнякъде, но само като на снимка - едно момиче в гората, въоръжено с пушка. Поне създава впечатлението, че може сама да се грижи за себе си?
След малко Ел Капитан спира.
- Чу ли това?
Преша наистина долавя нещо, едно съвсем слабо шумолене, но това е само звукът на вятъра в листата. Тогава тя поглежда надясно и зърва някаква фигура. Тя накуцва, придвижвайки се от едно дърво на друго, след което изчезва от погледа й. От детството на Преша в главата й изплуват едни думи: „Покажи се! Покажи се, където и да си!“. Изпълва я чувство на панически ужас. Опитва се мислено да внуши на сянката да остане, където е. „Не се показвай. Не се показвай.“
Ел Капитан навлиза в храстите в противоположната посока и спира. Насочва пушката си към нещо на земята.
- Ела да погледнеш - казва той.
Преша се приближава и вижда настръхнала червеникава козина, а после и блестящи очички, изящна свинска муцунка с остри мустачки и лисиче тяло. Животното е заклещено в стоманен капан.
- Какво е това?
- Някакъв вид хибрид. Претърпял е генетична мутация, но с положителен знак. При тях поколенията се сменят по-бързо, отколкото при нас. Погледни насам - той побутва ноктите на животинчето, които просветват с металически блясък. - Оцеляват само най-подготвените.