- Само най-подготвените - повтаря Хелмут.
- Също като нас, нали така? - Ел Капитан я поглежда. Очаква от нея да се съгласи и не остава излъган.
- Точно така.
- С течение на времето същото ще се случи и с нашата ДНК - казва Ел Капитан. - Някои от нас ще създадат поколения с мутации, които ни правят по-силни, но гените на други ще изчезнат. Но това тук става за ядене.
- Ще го застреляш ли? - пита Преша.
- Така се разваля месото. Стига да е възможно, по-добре избягвай да ги гърмиш - Ел Капитан се оглежда и взима един камък. За миг вдига камъка над главата на животинчето, прицелва се и накрая разбива черепа му, който хлътва навътре. Животното потръпва. Металните му нокти се свиват и тогава погледът му става празен и стъклен.
На Преша й прилошава от тази проява на жестокост, но въпреки това не го показва. Ел Капитан не я изпуска от поглед, преценявайки издръжливостта й. Или поне така й се струва.
- Преди две-три седмици хванах плъх с размерите на куче и верига вместо опашка. Направо тръпки да те побият. Пълно е с всякакви извращения.
- Извращения - повтаря брат му.
Преша е потресена. Ръката й трепери. За да скрие слабостта си, тя стиска оръжието още по-здраво.
- Защо ме повика тук? - пита го тя. - Само заради Играта ли?
- Сега всичко е една игра - отвръща Ел Капитан и освобождава капана. -Загубиш ли, умираш. А ако победиш, просто продължаваш да играеш. Понякога ми се иска да загубя. Уморих се. Вече се уморих, това е всичко. Разбираш ли за какво говоря?
Преша разбира, но е изненадана от признанието на Ел Капитан, което го прави толкова открит и уязвим. Спомня си онзи случай, когато сряза китката си. Наистина ли се опитваше да се освободи от главата на куклата, или беше просто изморена? За момент Преша се запитва дали това не е някакъв тест. Трябва ли да каже, че изобщо не знае за какво говори, че е жилава, замесена от офицерско тесто? Но тогава забелязва нещо в погледа му, което не й позволява да излъже.
- Знам за какво говориш - кима тя.
Ел Капитан се навежда към животното, вдига го, изважда една платнена торба от вътрешния джоб на якето си и пуска зверчето вътре. Торбата веднага се покрива с яркочервено петно, от което започват да се процеждат капки кръв.
- За първи път от седмица насам откривам цяло животно.
- Какво имаш предвид?
- Нещо се навърта около капаните и изяжда, хваналите се животни, преди да съм ги прибрал.
- Какво мислиш, че е?
Ел Капитан наглася отново капана с крак. После се обръща към брат си и казва:
- Можем да й се доверим, нали? Можем ли да се доверим на тази Преша Белз?
- Белз, Белз! - повтаря развълнувано брат му, но на Преша й прозвучава повече като: „Ье11з, Ье11з“п41. като че ли Хелмут очаква да чуе звънтене.
- Слушай - подхваща Ел Капитан. - Ще бъда щедър с теб. Бихме могли да си набавяме наше собствено месо, ти и аз. Тогава няма да се налага да разчитаме на онези боклуци, които ни сервират тук всеки ден - той втренчва поглед в Преша. - Пилето онзи ден ти се стори доста апетитно, нали?
Преша кима.
- Но храната ми не е лоша. Във всеки случай е по-добра от тази на останалите.
- Останалите нищо не разбират - отвръща Ел Капитан. - И никога няма да разберат. Ти обаче... - погледът му обхожда гората.
- Какво за мен?
- Стой плътно до мен - казва той. - Чувам ги. Понякога се движат толкова бързо, като мънички колибри. Чуваш ли ги?
Преша напрагя слуха си да долови нещо, каквото и да е то. „Не се показвай. Не се показвай, където и да си.“
- Какво трябва да чуя?
- Когато са наоколо, въздухът се изпълва с електричество - Ек Капитан се привежда напред и тръгва с бавни, тихи стъпки.
Преша поема подире му. Харесва й да усеща тежестта на оръжието в ръцете си. И се радва, че е като един стик за голф. Дядо й по-добре да й беше обяснил за оръжията, отколкото за несъществуващи уеджове, айръни и патъриг!51.
Ел Капитан прикляка в един храсталак и кимва на Преша да се присъедини към него.
- Погледни.
Пред тях се открива поле, насред което е имало къща. Но сега тя е само купчина отломки. До нея се вижда пластмасова могила, която навремето вероятно е била детска площадка. Там има също и огромен метален юмрук, набразден по такъв начин, сякаш в него е свита метална стълба. Преша няма представа какво е това.
- Ето ги - Ел Капитан изглежда странно спокоен, съсредоточен.
Тя вижда бързи силуети, придвижващи се сред сенките на дърветата в другия край на полето. За разлика от накуцващата фигура, която се криеше зад дърветата, тези тук са едри, бързи и се придвижват координирано. Първо забелязва двама, а после и трети. Появяват се от гората и Преша вижда, че това са млади мъже с широки лица. Носят плътно прилепнало пепелявосиво камуфлажно облекло, оставящо ръцете им открити. Гладката, неокосмена кожа изглежда толкова съвършена и излъчва леко сияние. Ръцете им са наляти с мускули и оръжие - плътен черен метал, прикрепен, а може би дори имплантиран в плътта. Те накланят глави на една страна, като че ли заслушани в някакъв далечен звук, и подушват въздуха. Телата им са мускулести. Двамина от тях са широкоплещести. А другият има огромни бедра. И тримата са късо подстригани. Тогава когато не се придвижват с невъобразима скорост, а дъхът им се извива в студения въздух над тях, мъжете препускат почти елегантно. Ръцете им, покрити с хищни нокти, са прекалени големи, но все още човешки. При други обстоятелства Преша би била ужасена, но не и сега - заради странната елегантност на тези същества и неустрашимия унес на Ел Капитан.