- Тези тримата съм ги виждал и преди. Може би са в състояние да определят местоположението на жертвата си.
- Кои са те? - прошепва Преша.
- Няма нужда да шепнеш - отвръща Ел Капитан. - Те знаят, че сме тук. Ако искаха да ни убият, досега да са го направили.
Преша забелязва, че единият от младите мъже се озовава с един скок върху пластмасовата могила. Той отправя поглед в далечината, сякаш вижда на разстояние от няколко мили.
- Откъде са дошли?
Трите същества не спират на едно място нито за миг, а Ел Капитан изглежда развълнуван почти по детски. За първи път й се струва толкова близо до нейната възраст.
- Надявах се да се появят, но не бях сигурен - казва той. - А сега и ти ги видя. Вече не съм само аз.
Преша си помисля за брата на Ел Капитан, който е винаги на гърба му, и си казва наум: „Ти никога не си сам“.
- Мисля, че търсят нещо или някого. - Ел Капитан се обръща към Преша. -Но ти не знаеш нищо за това, нали?
Преша поклаща глава.
- За кое?
- Интересното е, че се появиха по същото време, по което и ти.
- Не знам за какво говориш. Никога през живота си не съм виждала такива като тях - Преша се замисля за Чистия, застанал насред улицата, точно както го бяха описали. Дали тези същества не търсят него? - Дори не знам какво представляват.
- Явно някой е разбрал как може да вземе определени качества от някое животно или предмет и да ги добави към индивидуалните способности на даден човек - казва Ел Капитан. - Хипермозък и хипертяло.
- Куполът ли? - смайва се Преша.
- Да, Куполът. Кой друг? Но те знаят, че сме тук - продължава Ел Капитан, - защо тогава не ни убиват? Ние сме врагът, нали така? Или поне ставаме за ядене.
- За ядене - повтаря брат му.
Преша не изпуска от поглед съществата, внезапно набиращи скорост и издаващи някакво странно бучене. Ел Капитан беше прав за това. Във въздуха се носи ясно доловимо жужене.
- Виждаш ли го онзи? - посочва единия от мъжете, който очевидно гледа право в тях. - Последния път погледна към мен по същия начин. Човешкото в него се е запазило много повече, отколкото при другите. Не мислиш ли?
Преша не е толкова сигурна в това. И тримата й изглеждат толкова чужди, че й е трудно да открие нещо човешко, в когото и да е от тях.
- Да, струва ми се - отвръща тя.
- Монтирали са им доста хубави играчки, а? - казва Ел Капитан. -Оръжието им е последна дума на техниката и не бих се учудил, ако се окаже, че имат имплантирани компютърни чипове, нещо като интелигентно оръжие. Но тук са намесени и животни. Не знам с какво са ги омешали, но в тях има нещо животинско на едно доста дълбоко ниво. Може да са използвали диви котки и мечки. И ястреби заради зрението. Може да са добавили биосонар за ехолокация, както при прилепите. Виждаш ли как си въртят главите? Но най-важното е, че са станали кръвожадни.
- Кръвожадни - прошепва брат му.
При изричането на тази дума трите същества завъртат едновременно глави и втренчват погледи в Преша, Ел Капитан и брат му Хелмут, скрити в храсталака.
- Не мърдай - предупреждава я Ел Капитан.
Преша не смее дори да диша. Тя затваря очи и се сеща за палтото - увита на топло в него. „Ако умра, поне ще...“
Но тогава някакъв друг звук привлича вниманието на трите същества и те хукват към него. Целият въздух се изпълва с жужене. И тримата се стрелват между дърветата.
Настъпва тишина.
Преша се обръща към Ел Капитан:
- Защо ми ги показа?
Ел Капитан се изправя и забива поглед в обувките си.
- Ингършип изпрати извънредни заповеди за теб.
- Кой е Ингършип?