- Е, предполагам, че това наистина минава за оптимизъм.
- Не е толкова лошо да бъдеш отгледан от врагове на държавата. Растях преситен с информация. След Детонациите знаех, че трябва да избягвам супермаркетите. Освен това знаех, че не бива да се надяваме на помощ. А останалите очакваха тъкмо това - вода и одеяла, раздавани от армията, и медицинска помощ. Бях научил достатъчно от родителите си и нямах доверие на никого. По-добре да те смятат за умрял. Така че сега съм мъртъв. Да знаеш, че не е чак толкова зле.
- Трудно е да умреш, ако вече си мъртъв.
- Но знаеш ли какво не ми дава мира?
- Какво?
- Сред вещите на родителите ми открих една бележка от Уолронд -пиянски драсканици. „Лошото е, че могат да спасят всички, но няма да го направят.“ Не спирам да мисля за това. А после в една статия прочетох, че задават въпрос на Уилъкс за радиационната защита на Купола. Отговорът му беше: „Радиационната защита предлага неограничени възможности за всички ни“.
- Но на практика не е така. Поне не за всички.
- Баща ти е искал да постигне почти пълно унищожение, за да може да започне отначало. Дали не се е състезавал с някого, който е бил по-близо до тази цел? Или пък с някого, който е бил напът да предложи радиационна защита за всички? Дали не е бил като изобретателя на бронята, след който всички се въоръжили с брони, така че се наложило да изобрети арбалета -омагьосаният кръг оръжие, защита, по-добро оръжие, по-добра защита?
- Не знам. За мен той е един напълно непознат - за миг Партридж пожелава баща му да е мъртъв. „Зъл човек“, мисли си той. Баща му е не просто способен на злини. Той е вършил злини. „Но защо?“ - пита се Партридж. - Съжалявам за родителите ти.
На където и да се обърне, погледът му среща безкрайни опустошени пространства. Олюлява се лекичко, опитвайки се да преглътне истината. В този момент обаче се препъва в нещо.
Възвръщайки равновесието си, той се навежда и вдига от земята някакъв метален предмет с три спици, прикрепени ветрилообразно около остро връхче, покрит със спечена мръсотия и пепел. Брадуел се връща обратно, поглеждайки предмета в ръцете му.
- Това стрела ли е? - пита Партридж. - Имаше едни стрелички, които се хвърлят по мишена, но те бяха по-малки.
- Тази се играе на открито.
Партридж чува шума, преди да зърне онова, което го издава - свистящ звук, наподобяващ бръмчене. Той блъска Брадуел встрани. Двамата се стоварват тежко на земята, като ударът изкарва въздуха от гърдите им, а в прахоляка зад тях се забива още една стрела. Брадуел се изправя несигурно на крака.
- Насам! - казва той, след което двамата се втурват към една червено-синя пластмасова буца и се скриват зад нея.
Стрелите изсвистяват веднага подире им и се забиват с глух удар в другия край на пластмасовото им прикритие. После настъпва тишина.
Партридж се оглежда и вижда постройка, укрепена с тухли, и стени, подпряни с подобни буци, довлечени от околните дворове.
- Къща - казва той. - Отпред има ниска ограда.
Партридж си спомня скованите от колчета огради с люлеещи се врати на панти и онези подстригани кученца, подскачащи из двора. Тази ограда обаче се състои от забити в земята пръчки, на всяка от които е закачено по нещо. Отначало не успява да отгатне какви са странните предмети, но тогава забелязва един почернял заоблен гръден кош - редица широки ребра, някои от които натрошени или липсващи. През две пръчки съзира широк скелет. Човешки. Част от черепа липсва. Пред останките на къщата са оставени още два черепа, осветени отвътре със свещи, също като тикви-фенери. Хелоуин. Партридж си спомня кашона, който е надянал, за да изглежда като робот. Разтопените земи бяха популярно място по празниците, с висящите по дърветата призраци и олюляващи се на покривите фигурки на Дядо Коледа. Забелязва също и градината, мръсотия с пръснати сред нея колчета, които отново се оказват кости. Това са кости на ръце с разперени пръсти, подредени така, че да изглеждат като разцъфнали цветове. В един друг свят всички тези неща - ограда от колчета, тикви-фенери, градинка - означават дом. Но не и тук.
- Какво има? - пита Брадуел.
- Това не е на добре. Изглежда, се гордеят с убитите от тях хора. - Още една стрела се забива в пластмасата. - Освен това имат точен мерник. Това ли са пазителите?
- Предполагам - отвръща Брадуел. - Ако е така, трябва да се предадем. Целта е да бъдем заловени и да проникнем вътре. Но ще разбера дали са те чак когато ги видя. Трябва ми по-добра видимост. Отивам зад онази буца ей там - посочва пред себе си Брадуел.